Европейският орган по безопасност на храните (EFSA) търси за своите научни съвети около 200 независими учени с опит в областта на безопасността на храните и фуражите. Заинтересованите учени могат да кандидатстват от 1 юни до 8 септември 2017 г. Новите панели ще започнат своя тригодишен мандат през юли 2018 г.
На 2 юни в Брюксел официално се споразумяха ЕС и Китай да обнародват списък от 200 европейски и китайски географски указания – по 100 от всяка страна – чиято защита ще бъде осигурена чрез двустранно споразумение, което предстои да бъде сключено през 2017 г.
През 2016 г. е приета европейска деректива, чрез която в стараните членки на ЕС се увеличава броя на земеделските култури, чиито сортове подлежат на изпитване и вписване в националниете листи и общия европейски каталог на сортовете от земедеслки растителни видове. Това води и до промени в българското сортоизпитване.
До 20 април 2017 г. могат да бъдат подавани предложения за промоциални програми за насърчаване отварянето на пазари на европейските земедеслки продукти извън Европа. Заявленията се изпращат директно в ЕК в Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните (CHAFEA) чрез електронния портал на Комисията.
През ноември Европейският орган по безопасност на храните EFSA ще публикува новото си научно становище за неоникотиноидите и въздействието на употребата им върху здравето на пчелите. На срещата в София изпълнителният директор на EFSA, който беше на посещение в страната, изрази надежда, че повече български учени ще кандидастват при обновяване съставите на научните панели и съвети на ЕFSA, което стартира през юни тази година и ще приключи през 2018 г.
Страните от Вишеградската група искат в ЕС да се предприемат мерки за несправедливото деление на европеeца по качеството на храната. Срещата на четирите - Словакия, Чехия, Унгария и Полша през миналата седмица даде началото на процедура по обсъждане на двойните стандарти на храните в съюза. Въпросът беше повдигнат и на срещата на 6 март на Съвета по земеделието на ЕС, където министърът на земеделието и храните проф. д-р Христо Бозуков призова за решение.
Британските политици от Камарата на общините гласуваха законопроекта за стартиране на излизането на Великобритания от Съюза със доминиращите 498 гласа за и само 114 против. Следва да се произнесат и депутатите от Горната камара на парламента (Камарата на лордовете), за да може Тереза Мей да задейства член 50 от Лисабонския договор, който регламентира процедурата по напускането на Европейския съюз. Напускането ще се отрази сериозно и на селскостопанския сектор в цялата Общност, предвиждат експертите.
Основна причина за намяляване на европейските субсидии в земеделския сектор са планираните реформи, които ще компенсират напускането на Великобритания на Европейския съюз. Намаляване на субсидиите за големите бенефициенти и търсене на начин да се намерят повече средства за малките и средните производители ще бъде една от основните задачи на европейското земеделско правителство.
Ден преди изтичането на лиценза на глифозата, Европейската комисия реши да удължи разрешителното за използването му с 18 месеца. Тази съдбоносна крачка беше приета доста критично от различнте европейски природозащитни организации, които от месеци се опитват да докажат пагубното влияние на активното вещество върху човека и околната среда.
След Брекзит проблеми като изтичането на разрешителното на активното вещество глифозат остават на заден план. Решението беше за пореден път отложено, въпреки че сегашното разрешително за употреба на глифозата в Европа изтича на 30 юни 2016 г.
На 1 май неправителствената организация „Грийнпийс” в Холандия публикува 248 страници заверени копия* от документите по преговорите за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между САЩ и ЕС. Тайната документация показва съвсем ясно натиск от страна на Америка върху евентуалните решения на Европа. Вашингтон заплашва, че ще блокира експортните облекчения на европейската автомобилна индустрия, ако ЕС не се съгласи на сериозни компромиси в аграрната политика.
7-ми Форум за бъдещето на земеделието, Брюксел 2014: Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТПТИ). Европеецът е поставен в дилема дали новото споразумение ще успее да отговори на високите очаквания и дали ще запази в сегашния си вид създаденото вече законодателство. Заплахата от глобална икономика, тип китайската, която да диктува световните търговски правила, поставя Европа в позицията да се откаже от автономно взимане на решения.
Президентът Росен Плевенлиев подписа за Република България Споразумението от Париж на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. Официалната церемония се състоя в залата на Общото събрание на ООН в Ню Йорк на 22 април, когато 175 страни поставиха подписа си под този „исторически” документ. Българският държавен глава призова в своята реч присъстващите за скорошно ратифициране и прилагане на споразумението.
Отменянето на предложението на европейската Комисия за възможността всяка една от държавите-членки да забраняват или одобряват ГМО продукти на нейната територия съвпадна и с напълното засекретяване на документите по преговорите за Трансатлантическото споразумение между САЩ и Европейския съюз. Въвежда се правилото, че политици ще могат да четат текстовете в тайна „читалня“ в Брюксел.
Комисията по земеделие и развитие на селските райони в Европейския парламент отхвърли предложението на Европейската комисия* всяка държава сама да преценява дали да допуска модифицирани храни и фуражи на своя територия, одобрение от Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA), които имат Решението на земеделската комисия беше взето с гласовете на 28 депутати, срещу 8 против и 6-ма въздържали се.
През месец май 2015 г. Европейската комисия взе решение да ограничи използването на клотианидин, тиаметоксам и имидаклоприд, прилагани в земеделието. В момента на територията на страните от ЕС е забранено прилагането на трите пестицида при третиране на почвата и семената на зърнени култури, които са атрактивни за пчелите и са различни от зимни житни култури.
С оглед подпомагането на нарастването на конкурентоспособността на ЕС в лозаро-винарския сектор, от следващата година се въвежда нова схема на разрешения за лозови насаждения. Новата схема за издаване на разрешителни на лозови насаждения е в съответствие с глава 3 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на общата организация на пазарите на селскостопански продукти.
На 26 май Европейската комисия одобри 24 допълнителни програми за развитие на селските райони (ПРСР), насочени към подобряване на конкурентоспособността на селскостопанския сектор в ЕС, опазване на селските райони и климата и укрепване на икономическата и социалната структура на селските общности в периода до 2020 г.
Във вторник на 13.01 Европейският парламент гласува ново законодателство, което позволява на всяка една страна в ЕС да контролира въвеждането и използването на генно-модифицирани култури (ГМО) на тяхна територия...