Институт по зеленчукови култури "Марица" в Пловдив

През 1932 г. е започнато използването на хетерозис в селекцията на домати. Христо Даскалов, заедно със своите сътрудници, започва селекция на хетерозисни сортове през 1934 г., като първоначално създава междусортовата комбинация Заря × Комет, предназначена за оранжерии и ранна продукция. Благодарение на успешното проявление на този хибриден сорт и отличната организация на неговото хибридно семепроизводство, той получава широко разпространение. Наистина големият успех на хетерозиса при доматите в България се дължи на последващата селекционна работа на Христо Даскалов. Той разработва линии домати чрез междувидово хибридизиране (S. racemigerum x S. esculentum, сорт Заря), които са много жизнени, ранни, с висока биологична стойност и устойчивост към Cladosporium fulvum, но сравнително дребноплодни. Такива са № 10, Пловдивска консерва, XXIVa, XXIV-2, XXIV-13, 123 и др. В F₁ на тези линии с едроплодни сортове от S. esculentum или с други линии се наблюдава много силен хетерозисен ефект и достатъчен размер на плодовете. С участието на S. pimpinellifolium са създадени линии № 3 и № 8, които имат изразен хибриден ентусиазъм и устойчивост към Corynebacterium michiganense. Чрез комбинирането на двата метода – междувидово хибридизиране и хетерозис, е постигнат хетерозисен ефект както по отношение на качеството и количеството на плодовете, така и по отношение на устойчивостта. Един от най-ценните F₁ хибриди, създадени по този начин, е № 10 × Бизон, който заема 30% от площите за ранна продукция в България; разпространен е също в Румъния, бивша Югославия и СССР. По този начин, за късна продукция, са създадени № 10 × Рътгърс и Огоста за домати за белене.

През 1941 г. станцията се преобразува в „Земеделски институт по градинарство, напояване и оризопроизводство“, а през 1943 г. получава наименованието „Земеделски опитен институт „Марица““. Ред изтъкнати учени – академици Павел Попов, Христо Даскалов, Жечка Жечева и др. – създават над 30 различни ценни сорта зеленчуци, фуражни култури, ориз и др. Постиженията бързо се популяризират и институтът се налага като авторитетна научна единица.

След 1949 г. започва усъвършенстване и доработване на технологии за получаване на хибридни семена; средните добиви на единица площ също непрекъснато нарастват. Тези успехи поставят България на първо място в света по използване на хетерозисни сортове в мащабна практика!

През 1956 г. институтът се преобразува в Отраслев институт по зеленчукови култури и, заедно със станциите в Горна Оряховица, Негован и Самоков, става комплексна научна организация за изследователска и възложителна дейност по зеленчуци, картофи, дини, пъпеши, цветя и гъби.

В следващите години институтът е звеното, което успешно решава задачите на зеленчукопроизводството във всички негови направления. Развива се лабораторна работа, която е в неразривна връзка със селекционната дейност. Създават се лаборатории по физиология и агрохимия на зеленчуковите култури. Създават се множество сортове грах, домати, чушки и боб, подходящи за механизирано прибиране; разработват се нови промишлени технологии за тяхното механизирано отглеждане и прибиране. Особено внимание се отделя на селекционната и подобрителна работа при доматите. Започва търсене и изследване на нови донори на гени за устойчивост, разработват се методи за изпитване и оценка на селекционния материал за устойчивост към различни болести. Тези донори на гени се използват и до днес в селекционната практика в България и чужбина!

Днес ИЗК „Марица“ разполага с 1900 декара обработваема земя, над 17.5 декара стоманени оранжерии и 2.5 декара пластмасови парници. Основен дял в научните изследвания заемат селекцията, сортоопазването и семепроизводството на зеленчукови култури. 

Важен етап в развитието на института е неговото участие в проекти, финансирани от Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката, както и проекти, финансирани по Европейските рамкови програми – РП 6, РП 7 и Хоризонт 2020. С помощта на тези средства е изградена модерна лабораторна инфраструктура, модернизирани са вегетационните съоръжения и фитотронните камери, изградени са камери за краткотрайно съхранение на семена при 4 ^oC. Значителен брой учени са специализирали в водещи европейски университети и институти. В рамките на структурата на ИЗК, благодарение на успешен проект по програма ФАР, е създаден Център за трансфер на технологии, важно звено предвид практическата насоченост на изследователската програма на ИЗК „Марица“.

Структура

Отдел „Селекция, сортоопазване и интродукция“

Ръководител: доц. д-р Станислава Грозева

В отдела влизат групи по селекция на домати, чушки, краставици, зеле, грах и боб, лук, чесън и картофи, както и лаборатории по: качество; тъканни култури; физиология; имунитет към вирусни болести; цитология и молекулярна биология.

 

Отдел „Технологии в зеленчукопроизводството“

Ръководител: доц. д-р Хриска Ботева

В отдела влизат групи по агротехника на полското и оранжерийно зеленчукопроизводство, както и лаборатории по агрохимия, фитопатология и ентомология.

 

Производствено-опитна база (ПОБ)

Производство на предосновни, основни, сертифицирани и стандартни семена от сортове и хибриди зеленчукови култури, интелектуална собственост на ИЗК „Марица“; отглеждане на култури в сеитбообращение и семепроизводство на полски култури; ефективно използване на стоманени оранжерии през цялата година; семепроизводство и оползотворяване на странични продукти.