Биологичното земеделие в България: Разпознаваема марка с формула за устойчивост и хоризонт за развитие и просперитет

Юбилеят на Асоциацията за Екологично Земеделие “Екофарм“, състоял се в Аграрния университет в Пловдив, стана повод за дискусионна среща на широк формат заинтересовани участници, които се опитаха на професионално равнище да дефинират общия интерес към приоритетната тематика и демонстрираха своята принадлежност към екологосъобразното производство.

Събитието – 20 години от създаването на Асоциацията “Екофарм” събра на 28 октомври в седма аудитория на Аграрния университет в Пловдив представители на всички професионални среди с отношение, интереси и участие в биологичното земеделие в България – наука, образование, администрация, водещи браншови организации, настоящи и бъдещи биофермери, бизнесмени. Причината това емблематично събитие да се състои именно тук съвсем не е случайна. Аграрният университет в Пловдив е моторът, който задвижи идеята и в България, по примера на света, да бъде създадено биологично земеделие. Председателят и основателят на асоциацията “Екофарм” – проф. Стойчо Каров, е част от академичните среди на университета. Агроекологичният  център на висшето учебно заведение, сформиран също преди 20 години, е националната научна локация, където се раждат, отглеждат и култивират всички новости и адаптации в този бизнес.

В своето слово при откриването на научно-практическата конференция на тема “Биологичното земеделие – история и перспективи”, проф. Христина Янчева, ректор на Аграрния университет в Пловдив, самата тя активен участник в старта и последвалото успешно развитие на този тип земеделие у нас, обърна внимание на факта, че  екологосъобразното агропроизводство в България вече е значим отрасъл, чийто профил включва визия, социални и екологични ефекти,  високи резултати. Проф. Янчева препотвърди пред широката аудитория, че и занапред Аграрния университет ще продължи да участва активно в науката и образованието на това много престижно и високотехнологично производство, чийто базов модел трябва непрекъснато да бъде надграждан. Проф. Вили Харизанова, декан на Факултета по растителна защита и агроекология, част от организаторите на конференцията, заяви, че биологичното земеделие не е  просто поминък за онези, които са избрали да го практикуват – то е философия, начин на живот. Хората, които произвеждат биологично споделят общи ценности, като грижа за чистотата на околната среда, здравословния начин на живот и хармонични отношения помежду им и останалите живи организми. Доказано е, че здравето на човека и обществото, подчерта проф. Харизанова, е мисия невъзможна извън сигурността и равновесието в екосистемите. Идеята, закодирана в самото “сърце” на биологичното земеделие, като система за производство, е запазването на здравния статус на почвите, екосистемата и човека. За постигането на тази съдбовно важна кауза се разчита на екологични процеси, биоразнообразие и цикли, адаптирани към местните условия и традиции, иновации и наука в полза на споделената среда на обитание.

С голям интерес и професионално любопитство бе проследен доклада на Добринка Павлова, директор на Дирекция “Биологично земеделие и растениевъдство” в Министерството на земеделието и храните. С цифри и факти тя ситуира днешния ден на биологичното производство, като ключовите думи бяха динамика, устойчивост и растеж! Директор Павлова потвърди становището на МЗХ, че биологичното производство е един от приоритетите в родното земеделие. В подкрепа на тази политика е обстоятелството, че в новата Програма за развитие на земеделските райони е предвиден солиден финансов ресурс за подпомагане и на биологичното животновъдство. В частта биологично земеделие на националния план на МЗХ за развитие през периода 2016-2020 г. специално място е отредено на механизмите, процедурите и стъпките, които ще активира държавната машина за дефиниране на общия интерес на нацията и производителите на биологично продукция, за преформатиране  нивото на свързаност на всички участници в биоземеделието за постигане на по-високи стандарти. Формулата за устойчивост и растеж включва няколко аспекта. Единият от тях е укрепване доверието на потребителите към това специално производство. Тази супер важна цел може да се постигне със строг контрол от страна на високо компетентни и експертни органи. Г-жа Павлова обяви, че вече е сформиран държавният контролен апарат. Друг хоризонт, който планира администрацията, е създаването на ръководства за биологично производство в растениевъдството, животновъдството и преработвателната промишленост, в  които да бъде генерирана достатъчно висока агрономическа стойност. Три регламента и национална правна рамка формират законодателството в тази многообразна материя. Един незаобиколим фактор в дългосрочната и далновидна политика на МЗХ, подчерта г-жа Павлова е, че всеки бизнес има правила и те трябва да се спазват! Биологичното земеделие е доброволна система и производителят сам гарантира това, което предприема!

Ето и останалите докалди, които бяха включени в конференцията:

Представител на Министерството на земеделието и храните г-н Симонов представи доклада -  Състояние на биологичното производство в България.

От  Фондация Биоселена - Карлово представиха  Проект Organic Knowledge Network Arable (OK-Net Arable) – Хоризонт 2020.

Доц. д-р Ангел Трифонов, АУ-Пловдив представи  доклад

Машини за борба с плевелите при биологично отглеждане на зеленчуци.

От АИСА - Балкан  представиха доклад Стимулиране на естествената защита при растенията с цел преодоляване на фитопатогените и производството на екологично чиста продукция.

От Българска Асоциация Биопродукти  представиха доклада Проблеми пред сектора и пътища за тяхното решаван

Доклад за апаратура приложима  в биологичното земеделие -   представиха от   Scientаct BG LTD – фирма с дейност в  областта на високите технологии  за  прецизно земеделие  и  околна среда.

След изнасяне на научните доклади, конференцията продължи с постерна сесия, в която участваха 15 доклада.

Суммит Агро представи продукти, подходящи за биологичното земеделие.

Конференцията завърши с връчване на сертификати за участие.