Неприятели по овощните култури – зимуващи форми и тяхното значение за растителната защита

Резюме

Зимуващите форми на основните неприятели по овощните култури имат решаващо значение за тяхната вредоносност през следващата вегетация. През зимния период, когато растенията са в покой, значителна част от неприятелите остават в насажденията – в почвата, сред окапалите листа и плодове, както и по кората и в пукнатините на дървесината. Това създава възможност за провеждане на ефективни растителнозащитни действия, насочени към ограничаване на тяхната численост преди началото на активната вегетация.

В материала се разглеждат основните групи неприятели – акари, листогризещи гъсеници, листозавивачки, листни въшки, щитоносни въшки и листни бълхи – с акцент върху техните зимуващи стадии. Описани са и основните агротехнически мерки за контрол: резитба, санитарно-хигиенни дейности, варосване и зимни третирания. Подчертава се значението на визуалните наблюдения и навременните интервенции като ключов фактор за здрава и устойчива плодова продукция и за намаляване на риска от масови нападения през вегетационния период.

За гарантиране на производството на здрава плодова продукция е необходимо грижите за овощните насаждения да продължат и през зимните месеци, когато растенията са в покой. С настъпването на относителния покой на овощните видове отслабва и вредната дейност на неприятелите, но значителна част от тях остават в насажденията – в почвата, по окапалите листа и плодове. Това създава предпоставки борбата с тях да продължи и през есенно-зимния период. От изключително важно значение са визуалните наблюдения за зимуващите форми на неприятелите през невегетационния период, тъй като ранното им откриване позволява навременни интервенции и намаляване на плътността преди началото на вегетацията (Edland, 1995; Golan et al., 2023; UMass Amherst, 2023).

Овощни акари. Икономически най-опасен е червеният овощен акар (Panonychus ulmi Koch.), но през последните години в много райони той е изместен от глоговия акар (Tetranychus viennensis Zacher). Останалите видове тетранихови акари, като обикновен паяжинообразуващ акар (Tetranychus urticae Koch.), жълт ябълков акар (Schisotetranychus pruni Oudms), кафяв ябълков акар (Bryobia rubrioculus Scheuten) и др., обикновено се срещат в ниска плътност и не представляват сериозен растителнозащитен проблем (Jeppson et al., 1975; Van de Vrie et al., 1985). Напролет, със затоплянето на времето и достигането на средни дневни температури 9–10 °C, започва бързо ембрионално развитие на яйцата, което определя оптималния момент за провеждане на третирания срещу зимуващите стадии (Boller et al., 2006; Kreiter et al., 2010).

Зимуващи яйца на червен овощен акар ( Panonychus Ulmi Koch). Източник: University of Georgia Plant Pathology Archive ( CC BY-NC)

Листогризещи гъсеници

Тази група неприятели се характеризира с широка хранителна пластичност и се изхранва по множество дървесни и храстовидни културни и горски видове растения. Периодично те се намножават масово и могат да нанесат значителни щети по овощните култури, като особено застрашени са градини, разположени в близост до горски масиви.

Яйчни купчинки на гъботворка ( Lymantria dispar L.). Източник: Kyrnos Publication, Wikimedia Commons ( CC BY 4.0)

При масово нападение гъсениците обезлистват напълно дърветата, което води до силно отслабване на растенията и намаляване на добива (Montoya et al., 2016; Liebhold et al., 1995).

Яйчни пръстенчета на пръстенотворка ( Malacosoma neustria L.). Източник: Alciphron-Enka,

Wikimedia Commons (CC BY-SA 4.0)

С най-голямо икономическо значение са гъботворка (Lymantria dispar L.), златозадка (Euproctis chrysorrhoea L.) и пръстенотворка (Malacosoma neustria L.), които са широко разпространени в Европа и се считат за ключови дефолиатори по овощните видове (Grijpma, 1989; Schwenke, 1978).

Зимно гнездо на златозадка ( Euproctis chrysorrhoea L.). Източник: TeunsSpaans, Wikimedia Commons ( CC BY 4.0)

Листозавивачки. Представителите на тази група са широко разпространени в страната и причиняват значителни повреди по овощните видове през периодите на масово намножаване. Те се характеризират с висока адаптивност към различни гостоприемници и при висока плътност могат да доведат до сериозни загуби в добива (Alford, 2007). Контролът на листозавивачките през зимния период е особено ефективен, когато се насочва към видовете, които зимуват като яйце, тъй като този стадий е неподвижен и уязвим на механични и химични интервенции (Hill, 1987; CABI, 2022).

Листозавивачки

Представителите на тази група са широко разпространени в страната и причиняват значителни повреди по овощните видове през периодите на масово намножаване. Те се характеризират с висока адаптивност към различни гостоприемници и при висока плътност могат да доведат до сериозни загуби в добива (Alford, 2007). Контролът на листозавивачките през зимния период е особено ефективен, когато се насочва към видовете, които зимуват като яйце, тъй като този стадий е неподвижен и уязвим на механични и химични интервенции (Hill, 1987; CABI, 2022).

Яйчни пластинки на глогова листозавивчка (Archips crataegana Hübner). Източник: Gyotgy Csoka, Bugwood.org, Wikimedia Commons ( CC BY 3.0 US)

Листни въшки (Aphididae)

Появяват по овощните дървета всяка година и имат значително икономическо значение. Зимуват като яйца, снесени през есента около пъпките, в пукнатините на кората и под нея, които напролет се излюпват (Colorado State University, n.d.). При хранене въшките отделят ензими, предизвикнащи локални израстъци и тумори, деформации на листата или тяхното завиване (Hill, 1987). Допълнително растенията се затормозяват от отделяната „медена роса“, върху която се развиват чернилни гъбички, блокиращи фотосинтезата и нарушаващи процесите транспирация и дишане (UMass Amherst, n.d.; UC IPM, n.d.). Освен директните повреди, някои видове листни въшки са доказани вектори на вирусни болести по овощните култури, което допринася за значителни загуби в добива (Blackman & Eastop, 2000; Fingu-Mabola & Francis, 2021; Huang & Xuan, 2024).

Зимуващи яйца на зелена ябълкова листна въшка (Aphis pomi De Geer).

Източник: гл. ас. д-р Пламен Иванов

Плоски щитоносни въшки

Те се хранят, като смучат сок от стъблата и клоните, както и от долната страна на листата и по плодовете. Тялото им е покрито със секрет, който се втвърдява и образува сферично или удължено щитче, несраснало с тялото на въшките. Щитчетата на възрастните женски достигат 2-4 mm. Подвижни са единствено новоизлюпените (или родени) ларви, наречени „бродяжки”. След установяване на постоянно място те образуват щитче и стават неподвижни. Женските завършват развитието си обикновено с две ларвни възрасти. Щитчетата на мъжките са удължени. След първото линеене от ларвата се развива нимфа, която има два стадия - пронимфа и нимфа. Възрастните мъжки индивиди са крилати, с една двойка ципести крила и размери около 1 mm. Те нямат устен апарат и не се хранят, летят на къси разстояния, живеят кратко и след копулацията умират (Kosztarab & Kozár, 1988; Gill, 1997).

Полусферични щитоносни въшки

Те имат значително по-големи размери от плоските. Щитчето е сраснало с тялото на женската и не може да бъде отделено от нея. След снасянето на яйцата под щитчето женските умират. Бродяжките се появяват през юни и са по-едри. Те вредят подобно на обикновената листна въшка, като преминават от долната страна на листата и смучат сок. Не образуват щит и остават подвижни. През есента се връщат по клоните и стъблата, където зимуват (Miller & Davidson, 2005).

Листни бълхи (Psyllidae)

Установени в България през 60-те и 70-те години на ХХ век и оттогава е известно, че са широко разпространени у нас (Kovalev, 1976). Дълго време те се разглеждаха единствено като неприятели по овощните видове, които нанасят преки повреди чрез хранене, но не и като преносители на фитоплазми. Съвременни изследвания показват, че някои представители на рода Cacopsylla са важни вектори на фитоплазми, причиняващи сериозни заболявания по овощните култури (Jarausch et al., 2004; Seemüller & Schneider, 2004).

С най-голямо икономическо значение и най-широко разпространена в България е обикновена крушова листна бълха (Cacopsylla pyri L.), която ежегодно причинява значителни щети по насажденията (Alford, 2007). Други видове – голяма крушова листна бълха (Cacopsylla pyrisuga Foerster), ябълкова листна бълха (Cacopsylla mali Schm.) и южна ябълкова листна бълха (Cacopsylla picta Förster) – се срещат в по-ниска плътност, но също имат значение като потенциални преносители на фитоплазми (Jarausch et al., 2004).

Aгротехнически мерки за контрол на неприятелите по овощните видове през зимния период

1. Оран и унищожаване на зимуващи стадии

Ако есенната оран е пропусната, тя може да се извърши през топлите февруарски дни. При заравянето на окапалите листа се унищожава значителна част от зимуващите стадии на неприятели като какавидите на черешова муха (Rhagoletis cerasi), вишнева листна оса (Caliroa cerasi), лъжегъсениците на костилкоплодова листна оса (Hoplocampa minuta), листоминиращи молци (Lithocolletis spp.), черна сливова плодова муха (Rhagoletis alternata), зимуващите форми на черешов хоботник (Anthonomus rectirostris) и други.

2. Резитба

Навременните и качествени резитбени операции са от съществено значение за правилното формиране на короната и оптималното проветряване на дърветата, което намалява риска от болести и неприятели (Alford, 2007).

• Зимна резитба – извършва се по време на зимния покой за формиране на короната и плододаването; при по-старите дървета има подмладяващо действие.

• Фитосанитарна резитба – премахват се повредените клонки от дървесинояди (Scolytidae), беловинояди (Zeuzera pyrina), ябълкова стъкленка (Synanthedon myopaeformis), ябълков клонков молец (Spilonota ocellana) и други.

• Практически правила – при семковите овощни видове резитбата се провежда през зимата, а при костилковите – напролет, за да се избегне образуването на язви, смолотечение и навлизане на патогени.

• Допълнителни мерки – изрязване и изгаряне на зимни гнезда на листогризещи гъсеници (Lymantria dispar, Euproctis chrysorrhoea), унищожаване на мумифицирани плодове, изкореняване на изсъхнали дървета – потенциални огнища на болести като шарка по сливата, бактериално изсъхване и огнен пригор.

3. Санитарно-хигиенни мерки

• Остъргване на старата кора – унищожават се зимуващи стадии на плодови червеи (Cydia pomonella), молци, крушова бълха (Cacopsylla pyri), крушова дървеница (Stephanitis pyri) и акари.

• Предпазване на стъблата на младите дървета – увиване със зебло, хартия или полипропиленова лента срещу зайци, сърни и гризачи.

• Варосване на стволовете – предпазва от „мразобойни рани“ и напукване на кората чрез 20% варов разтвор.

4. Зимно третиране с пестициди

Късното зимно пръскане е ключово мероприятие за унищожаване на зимуващите стадии на неприятелите и намаляване на броя третирания през вегетацията (Hill, 1987).

• Целеви неприятели – зимни яйца на червен овощен акар (Panonychus ulmi), жълт ябълков акар (Aculus schlechtendali), паяжинообразуващи акари (Tetranychus spp.), листни въшки (Aphis pomi, Dysaphis plantaginea), ябълкови и крушови бълхи (Cacopsylla spp.), педомерки (Operophtera brumata), ябълков молец (Cydia pomonella), калифорнийска щитоносна въшка (Diaspidiotus perniciosus), сливова щитоносна въшка (Parthenolecanium corni) и др.

• Условия за провеждане – тихо, сухо и сравнително топло време при температура над 5 °C. Обилно обливане на дърветата („окъпване“) с разход 150–200 l/дка.

• Екологичен аспект – зимното пръскане е ефективно и екологично, тъй като се извършва в невегетационния период и използваните препарати са сравнително безопасни за околната среда.

Литература

Alford, D. V. (2007). Pest and disease management handbook. Blackwell Publishing.

Blackman, R. L., & Eastop, V. F. (2000). Aphids on the world’s crops: An identification and information guide. John Wiley & Sons.

Colorado State University, Agricultural Biology (n.d.). Aphids in fruit trees. Retrieved from https://agsci.colostate.edu/agbio/ipm-pests/aphids-in-fruit-trees

Fingu-Mabola, J. C., & Francis, F. (2021). Aphid–Plant–Phytovirus Pathosystems: Influencing Factors from Vector Behaviour to Virus Spread. Agriculture, 11(6), 502. https://doi.org/10.3390/agriculture11060502

Jarausch, W., Schwind, N., Fuchs, A., & Krczal, G. (2004). Cacopsylla picta as a vector of apple proliferation phytoplasma in Germany. Phytopathology, 94(6), 544–550.

Gill, R. J. (1997). The Scale Insects of California: Part 3 – The Armored Scales (Homoptera: Diaspididae). California Department of Food and Agriculture.

Hill, D. S. (1987). Agricultural insect pests of temperate regions and their control. Cambridge University Press.

Huang, Y. P., & Xuan, J. (2024). Aphids as vectors of plant viruses: mechanisms of transmission and host interaction. Molecular Entomology, 15(5), 170–178. https://doi.org/10.5376/me.2024.15.0021

Jarausch, W., Saillard, C., & Hogenhout, S. (2004). Psyllid vectors and phytoplasma transmission in fruit trees. Acta Horticulturae, 657, 459–466.

Kosztarab, M., & Kozár, F. (1988). Scale Insects of Central Europe. Akademiai Kiado, Budapest.

Kovalev, O. V. (1976). Psyllids of the Palearctic fauna. Nauka, Leningrad.

Miller, D. R., & Davidson, J. A. (2005). Armored scale insect pests of trees and shrubs (Hemiptera: Diaspididae). Ithaca, NY: Cornell University Press.

Seemüller, E., & Schneider, B. (2004). Phytoplasma–host interactions and pathogenicity factors. Acta Horticulturae, 657, 423–429.

UC IPM (n.d.). Sooty mold pest notes. University of California Agriculture and Natural Resources. Retrieved from https://ipm.ucanr.edu/home-and-landscape/sooty-mold/pest-notes

UMass Amherst (n.d.). Sooty mold fact sheet. University of Massachusetts Extension. Retrieved from https://www.umass.edu/agriculture-food-environment/landscape/fact-sheets/sooty-mold