В зеленчуковата градина през юни

Автор(и):  Стойка Машева, Дима Маркова, Винелина Янкова
Дата: 07.06.2018      1759

Система за опазване на тиквовите култури

Тиквовите, отглеждани в оранжерии и на открито, се нападат от много болести, по-голямата част от които имат голямо икономическо значение за отглежданите растения и за получения от тях добив. Наблюдават се вирусни, гъбни и бактерийни болести. Те нападат корените, стъблата, листата, а понякога и плодовете. Особено вредоносни са:

Ъгловати петна (Pseudomonas syringae pv. laсrymans)

Напада масово краставиците, отглеждани в полиетиленови оранжерии и на открито. Първите признаци се появяват като малки воднисти, жълтеникави петна с неправилна форма, ограничени от нерватурата. Във влажно време по долната им повърхност се появяват дребни мътни капчици от бактериен ексудат. По-късно той засъхва като бяла ципа върху петната. След нарастването им центърът прегаря и опадва. По листата остават ъгловати, перфорирани петна. По плодовете се образуват дребни воднисти петна с неправилна форма, покрити с мътен бактериен ексудат. При узряване на плодовете, повредите проникват дълбоко в тъканите и достигат до семената, като ги заразяват. Целите плодове загиват от мокро гнинене. По котиледоните на растенията, поникнали от такива семена, се появяват  мазни петна. Скоро младото растение загива.

Мана (Pseudoperonospora cubensis)

Освен краставиците напада и пъпешите, дините и други тиквови. Това е заболяването с най-голямо икономическо значение при отглеждане на краставици. По горната страна на листата се образуват жълтеникави петна с неправилна форма, ограничени от нерватурата. На полето те са по-дребни, а в оранжериите по-едри. Във влажно време изглеждат воднисти, а долната им повърност се покрива с рехав сивовиолетов налеп от спороношението на гъбата. По-късно петната нарастват, сливат се и целият лист прегаря. Първите петна обикновено се появяват по най-долните листа, но за кратко време могат да бъдат поразени и останалите. Развива се при висока въздушна влажност. Гъбата се запазва като ооспори в почвата.

Брашнеста мана (Podosphaera xanthii и Erysiphe cichoracearum)

Широко разпространено заболяване, както в култивационни съоръжения, така и на открито. Първите симптоми се появяват по листата под формата на малки петна с неправилна форма, посипани с бял брашнест налеп от спороношението на гъбата. По-късно петната се сливат. Листата прегарят. Петна могат да се наблюдават както по горната, така и по долната повърхност на листата и листните дръжки. Понякога петна се откриват и по стъблото, но не причиняват сериозни повреди. При силно нападение растенията се обезлистват, плодовете издребняват и се деформират. Добивите са силно редуцирани.

Внимание трябва да се обръща и на неприятелите.

Памукова листа въшка (Aphis gossypii Glov.)

От тиквовите култури много силно напада краставиците, дините, пъпешите и тиквите. Повреди нанасят възрастните и ларвите, като смучат сок от долната страна на листата, вегетационния връх и стъблата на растенията. При масово нападение листата се завиват силно. Растенията изостават в развитието си и се деформират. При нападение по време на цъфтежа или образуване на завръза цветовете окапват, а плодовете остават недоразвити. Върху отделената от листните въшки “медена роса” се развиват сапрофитни чернилни гъбички, които замърсяват продукцията и пречат за нормалното протичане на фотосинтезата. Памуковата листна въшка е вектор (преносител) на вирусни болести.

Трипсове

При видовете от сем. Cucurbitaceae се срещат тютюневият трипс (Thrips tabaci Lind.) и калифорнийският трипс (Frankliniella occidentalis Perg.). Трипсовете развиват 8-10 поколения годишно. Зимуват като възрастни и нимфи последна възраст в растителните остатъци, а в оранжерии се развиват целогодишно. Вредят възрастните и ларвите, като смучат сок от листата и вегетационния връх на растенията. Стадий нимфа преминава в почвата. По нападнатите органи се образуват малки белезникави петна с черни точици, които представляват екскрементите на неприятеля. При по-голяма плътност петната се сливат и листата изсъхват. Нападнатите растения в разсадна фаза могат да изсъхнат и загинат.

Миниращи мухи

При краставиците се срещат доматовата минираща муха (Liriomyza bryoniae Kalt.) и южноамериканската листоминираща муха (Liriomyza huidobrensis Blanch.). Развиват 5-6 поколения годишно. Зимуват като какавиди в почвата. В оранжерийни условия тези неприятели се развиват целогодишно. Женските с помощта на яйцеполагалото пробиват горния епидермис на листата и полагат яйцата. Убожданията от женските индивиди са с точковидна форма, бяло оцветени, които по-късно покафеняват. Основните повреди нанасят ларвите. Те се хранят с паренхимната част и образуват змиевидни мини по листата. В една мина се намира само една ларва. При силно нападение на един лист могат да се изброят 10 и повече мини. Унищожават хлорофила, с което се намалява фотосинтезиращата способност на листата. При силно нападение мините могат да обхванат цялата листна петура и повредените листа изсъхват.

Сребристо точкова нощенка (Chrysodeixis chalcites Esper)

Среща се през пролетно-летния период при отглеждане на краставици в култивационни съоръжения. При оранжерийни условия и наличие на храна неприятелят се развива непрекъснато. Гъсениците първоначално скелетират листата. В резултат на повредата се наблюдават отвори с неправилна форма. По-късно гъсениците изгризват изцяло листа като остава само частично нерватурата. По плодовете на краставиците гъсениците правят повърхностни нагризвания. Повредените плодове нямат търговска стойност.

Обикновен паяжинообразуващ акар (Tetranychus urticae Koch)

Живее и се храни върху долната страна на листа. Образува паяжина, която при силно нападение може да покрие изцяло листата и да обхване цветовете, плодовете и разклоненията на нападнатите растения. Паяжинообразуващите акари вредят, като пробиват епидермиса на листата и нежните стъбла и изсмукват част от клетъчния сок с хлорофилните зърна. На мястото на убождането се появяват малки светли точковидни петна, като постепенно броят им нараства и листата придобиват мраморен вид. По-късно петната покафеняват, сливат се и обхващат целия лист. Паяжинообразуващият акар предпочита по-старите листа с намалено съдържание на вода и застарелите засушени растения. При силно нападение растенията изсъхват. Вредят и по плодовете, като влошават търговския вид на продукцията.

Галови нематоди (Meloidogyne sрp.)

Вредят по кореновата система на растенията, в резултат на което се образуват гали. При храненето на ларвите в клетките на гостоприемника настъпват изменения – хипертрофия, изчезване на клетъчните мембрани, образуване на гигантски клетки и гали. Галите имат неправилна форма и различна големина. Първоначално те са бели, но по-късно потъмняват и стават рехави. Повредената коренова система не функционира нормално, растенията страдат от недостиг на вода, увяхват и загиват. Нападнатите млади растения изостават в растежа си. При краставиците листата се накъдрят леко, повърхността им става неравна.

        

 Растителнозащитни мероприятия:

  • Отглеждане на здрав и чист от вредители разсад;
  • Отглеждане на устойчиви сортове;
  • Обеззаразяване на семената;
  • Използване на присадени растения върху устойчиви подложки за ограничаване нападението от почвени патогени и галови нематоди;
  • Сеитбообръщение;
  • Редовна обработка на почвата;
  • Поставяне на жълти лепливи уловки за установяване летежа на възрастните на оранжерийната белокрилка;
  • Използване на сини лепливи уловки в оранжериите за навременно установяване на трипса;
  • Редовно обследване на площите;
  • Поддържане на оптимална почвена влажност (да не се допуска засушаване);
  • Унищожаване на плевелната растителност;
  • След прибирането на реколтата да се унищожават растителните остатъци.

 

Системата за борба – точните моменти за третиране и разрешените за употреба препарати за растителна защита, може да намерите в брой 5/2018 г. на списание “Растителна защита”.