Есенни грижи в зеленчуковата градина

Автор(и):  Растителна Защита, /РЗ/
Дата: 03.10.2017      1152

Ако искате да берете хрупкави моркови, в началото на есента, когато вече са се оформили кореноплодите, поливайте по-рядко. Всяко преовлажняване на почвата води до напукване и загниване. Но ако времето е сухо, както тази година, трябва да поливате през 10 15 дни. Иначе кореноплодите ще се вдървесенят. Морковите ще се напукат и когато след дълго засушаване полеете обилно.

Грижите за късния карфиол също са свързани с поливане. Всяко засушаване води до оформяне на рехави глави. Този зеленчук много обича дъждуването. Полива се обикновено един път седмично, но ако е сухо – по-често. Не без значение е и подхранването под формата на шербетуване с говежда или птича тор. По време на свиването на главите късният карфиол изпитва силна нужда от калиев тор.

Редовно премахвайте колтуците на доматите. Не допускайте те да достигнат повече от 5-6 см, защото ще загрубеят и при отчепването им ще наранят стъблото. Ще получите по-високи добиви от късните домати, ако ги отглеждате двустъблено – с четири съцветие на главното и с три на второто стъбло. Поливайте при зачервяване на плодовете – не допускайте резки засушавания и след това обилни поливки.

Сега е моментът за засяване на семената на салатата и марулята за производство на разсад за презимуване и на семената на главестото зеле за разсад за ранно пролетно производство. В края на септември засадете и зимния чесън за прясна консумация.

Поливайте редовно пипера. Засушаването води до върхово гниене.

През този месец нощните температури се понижават.Затова поставете полиетиленовото платно върху конструкцията. Ако е необходимо, затваряйте оранжериите в ранните следобедни часове, а вечер ги уплътнявайте добре.

До края на септември оберете бялата тиква, като внимавате да запазите плодните дръжки. Останете тиквите на открито, за да повишат съдържанието на сухо вещество и да зараснат раните по кората.

Поливайте праза и целината два пъти седмично. Към края на месеца извадете главите на целината, кореновия магданоз и пащърнака.

Когато е сухо и топло, извадете картофите. Най-сигурният показател, че са готови за прибиране са завехналите листа и сухите стъбла. Ако избързате, може да се появят различни болести по време на съхранението. След като извадите картофите, не трябва да заоравате стъблата им, а веднага да ги съберете и изгорите, защото в растителните остатъци презимуват много опасни патогени.

 

Растителнозащитни практики в зеленчуковата градина през есента

1. Скороразсадените култури в култивационни съоръжения се нападат от кореново гниене, доматите – от сиво гниене (ботритис), листна плесен, картофена мана, а краставиците – от мана и брашнеста мана. От неприятелите най-често се срещат оранжерийна белокрилка, листни въшки, миниращи мухи, гъсеници, акари (доматов ериофиден, по-рядко паяжинообразуващи).

2. При полски условия най-често се наблюдава развитие на картофена мана по доматите, мана по зелевите, брашнеста мана по магданоза, целината, бамята, както и нападение от листни въшки, различни гъсеници, зелена дървеница (Nezara viridula). При късното зеле листните въшки и зелевата пеперуда могат да ви създадат сериозни проблеми. Тъй като продукцията се прибира усилено, пестициди се прилагат само в крайна необходимост и то такива, които имат кратък карантинен срок.

3. Обеззаразяване на оранжерийните площи с почвени фумиганти: Предварително почвата се изорава, възможно на по-голяма дълбочина. Овлажнява се до 70%  от пределната почвена влагоемност. Отделните фумиганти се прилагат според технологичните изисквания механизирано, след което площта се покрива плътно с непропускливо фолио. След изтичане на необходимата експозиция, съоръженията се проветряват, почвата се дегазира чрез няколкократно изораване. За да е успешна фумигацията, тя трябва да се прилага при оптимална температура: не по-ниска от 10°С и не по-висока от 30°С, оптимална 18 – 20°С.

Не забравяйте основното правило – не оставяйте в градината никакви растителни остатъци!