Брежанският кестен – хляба на гората

Автор(и):  Нора Иванова, Редактор Растителна Защита /РЗ/
Дата: 07.10.2016      2946

Сладкият кестен (Castanea sativa) произхожда от Азия. Среща се в Южна Европа, Северна Африка, Кавказ и Мала Азия. За името му спорят още тесалийският град Кастаниа и турският вилает Кастаному на малоазийското черноморско крайбрежие. В България образува естествени насаждения в югозападната част на страната - по северните склонове на Беласица, Славянка, Пирин и Огражден. Брежанският кестен е уникален български продукт, който се бори за географско означение от Европейската комисия.

Село Брежани е разположено в северното подножие на Пирин и е известно със своите кестенови гори. Когато през 2003 г. е ликвидирано основното препитание на селището - мината за добив на кафяви въглища, се създава сдружението “Хора и традиции”, чиято основна цел е да предпази района от икономическа и социална изолация и да съхрани и разпространи популярните ядливите кестени. Още неригистирано официално, сдружението организира първия по рода си в България Празник на брежанския кестен, който е популяризиран в регионални и национални медии и се организира всяка година през октомври. На 15 октомври тази година отново ще се проведе празника на брежанския кестен, изпълнен с богата кулинарна и музикална програма. Смисълът на този празник е в надеждата за хората на село. Има надежда, когато земята на Брежани ражда. Празникът е повод да подчертаем възможностите на Брежани, а те са преди всичко в природата и хората.”- подчерта д-р Румяна Панова, председател на сдружението.

Брежанският кестен - уникален български продукт, който се бори за  географско означение2

Тази година сдружението направи редица стъпки за сертифицирането на брежанския кестен като уникален български продукт с географско означение от ЕК, като го представи в Брюксел на конференция, организирана от българския евродепутат Момчил Неков. Ако се докаже, че дадената храна има важно историческо значение за определен район или държава, то тя може да получи европейска регистрация, която й дава възможност за увеличаване на износа и привличане на инвестиции и туристи. Местната асоциация на фермери и производители на кестени ще продължи етапите на сертифициране, докато ядливият кестен от Брежан не получи своето заслужено място сред останалите вече признати български продукти.

Сдружението, по покана на световната организация „Слоу фуд“( SLOW FOOD)1, взе участие на световно изложение в Торино, Италия, където почерпи опит от цял свят за опазването на уникалните храни и традиции в кулинарията.

В края на 2015 г. “Хора и традиции” и кметството на село Брежан постави началото и на разсадник със здрави кестенови семена, необременени от болести. В бъдеще се очаква да се създаде научно-изследователско звено и регионален център по кестените.

Гори от обикновен кестен (Castanea sativa)

Широколистните гори в България с доминиране или участие на обикновен кестен са разпространени главно по северните склонове на Беласица и Славянка (над с. Петрово, върху силикатен терен), южните склонове на Огражден (долините на реките Градешница и Рибнишка), Пирин (северното подножие при с. Брежани и край гр. Гоце Делчев ) и Западна Стара планина – в района на гр. Берковица. Кестеновите гори заемат площ от около 3000 ha. Развиват се във височинния диапазон от 300 до 1150 m (оптимум 400–700 m надм. вис.) върху склонове с различен наклон и предимно сенчести изложения при умерен и сравнително влажен климат. Част от горите са в защитени територии – резерват „Конгура”, природен парк „Беласица”, резерват „Али ботуш” и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000. Обикновеният кестен е включен и в „Червена книга на България". Горите от обикновен кестен имат реликтен произход и в тях се срещат много значими висши растения като Dactylorhiza incarnata, Ilex aquifolium, Juniperus excelsa, Limodorum abortivum, Medicago carstiensis, Platanthera chlorantha и др., както и важни видове гъби – Amanita caesarea,Boletus luteocupreus.

Болести по кестена

Под влиянието главно на климатични фактори и при отсъствие на активна лесовъдска дейност, кестеновите гори се превръщат в съобщества с преобладаване на бук (Fagus sylvatica) и обикновен габър (Carpinus betulus), което се дължи на навлизането на сенкоиздръжливи широколистни видове и развитие на деградационни процеси – суховършие, дефолиация, съхнене, развитие на полупаразити (Loranthus europaeus), болести (масово развитие на Cryphonectria parasitica – причиняваща рак по кестена, Melanconis modonia – причиняваща мастилената болест и др.).

Сладките кестени - хляба на гората

По свойства сладките ядливи кестени наподобяват доста повече зърнените култури, отколкото ядките. Поради високото съдържание на танин кестените имат тръпчив вкус и не се ядат сурови, но когато се сварят или опекат, част от нишестето се хидролизира до по-прости захари и те стават леко сладки, с консистенция на хлебен крем. Трудно е за вярване, но кестените съдържат витамин C, почти колкото лимоните, а са богати и на витамините B2, B1 и A. Ето защо те са прекрасна храна точно в сезона си - късна есен и зима, когато имунната система на човека е отслабнала. Съдържат и минерали, чиято липса ни кара да се чувстваме уморени и отпаднали - калий, фосфор, магнезий, калций, натрий, желязо както и микроелементите мед, флуор, силиций. Още едно предимство е  сериозното количество лецитин в тях, който е важен за паметта, предпазва от сърдечносъдови болести, улеснява метаболизма и действа противостресово. Вярно е, че са пълни с въглехидрати и доста калорични (248 калории на 100 грама), но пък са богати на фибри и за разлика от повечето ядки са бедни на мазнини. 

Сладките кестени узряват в края на септември, но могат да се съхраняват месеци наред, което ги прави подходяща алтернатива на традиционните храни през зимата.

1 Slow Food(Слоу Фуд) е неправителствена организация, създадена в Италия през 1989 г. от социолога Карло Петрини. Подръжниците на течението се обявяват срещу индустриалната безличност, количествата без качества и бързото хранене, чиито последствия са различни здравословни проблеми. Българското разклонение съществува от 2004 г.

2 Географско означение включва два обекта на интелектуална собственост, а именно - наименование за произход и географско указание. Продукт, който е надписан на кирилица и носи географско означение, е истинският, автентичен български продукт. Тъй като земеделието става все по-конкурентно, Европейската комисия дава възможност за финансиране чрез така наречените промоционални програми. Когато има установено производство и създадени асоциации и организации на производители, те могат да кандидатстват за помощ за промотиране в рамките на ЕС и в трети страни.