В зеленчуковата градина през есента

Автор(и):  проф. д-р Стойка Машева, ИЗК "Марица" Пловдив; доц. д-р Екатерина Логинова, Институт по зеленчукови култури „Марица” в Пловдив
Дата: 14.09.2016      2112

Агротехнически и технологични практики: Периодът е преходен – лятото си отива, настъпва есента. Това оказва влияние както върху хода на агрометеорологичните фактори (топло през деня, хладно, дори студено нощем), така и върху градинарските практики. Усилено се прибира продукцията, за да се избегне осланяването й. След беритбата плодовете се преглеждат за наранявания, болестни напетнявания, повреди и наличие на неприятели. 

Следва сортиране  и насочването им  по предназначиние. При доматите честа практика е обирането на всички плодове, като върху растенията остават само по-дребните, недоразвити, тъмнозелени, които при хубаво време могат да узреят. Зелени или слабо избистрени, добре оформени, здрави и без нараняване, доматитe се нареждат на 1-2 реда в щайги, които се поставят в хладно помещение при ниски положителни температури. Редовно се пробират  зазрелите плодове, които се използват за консумация или за продажба на пазара. Продължителността на съхранението на доматите е около един месец.  Розови или червени, но не презрели, здрави, без пукнатини и добре оформени домати се подреждат най-добре на 1 ред в щайги. Трябва да се държат по възможност при по-ниски температури (1-2°С), за да могат да се съхраняват по-дълго време - 15-20 дни.
След прибиране на продукцията площите се почистват от растителни остатъци (ако е възможно), прави се основно торене, подравняване, изораване и т.н. за подготовка на парцелите за следващата вегетация. На открито през 10–15 дни се сее спанак, засаждат се лук и чесън за зелено, предзимно зеле, маруля, салати. В стоманено-стъклените оранжерии се отглеждат „предкултурите” домати и краставици, засаждат се и тези за целогодишно производство. В полиетиленовите съоръжения продукцията се прибира и вегетацията им привършва към края на октомври и началото на ноември.
Периодът е най-подходящ за обеззаразяване на конструкцията и почвата в освободените култивационни съоръжения. В края на вегетацията преди изскубване растенията се обгазяват със сяра (50 г/м3, експозиция 30 – 40 часа) или с 40% формалин (4% -ов разтвор по 1 л/м2). За по-добро изпаряване може да се смеси с калиев перманганат.

Растителнозащитни практики
1. Скороразсадените култури в култивационни съоръжения се нападат от кореново гниене, доматите – от сиво гниене (ботритис), листна плесен, картофена мана, а краставиците – от мана и брашнеста мана. От неприятелите най-често се срещат оранжерийна белокрилка, листни въшки, миниращи мухи, гъсеници, акари (доматов ериофиден, по-рядко паяжинообразуващи). Борбата срещу посочените вредители се извежда със следните средства:
2. При полски условия най-често се наблюдава развитие на картофена мана по доматите, мана по зелевите, брашнеста мана по магданоза, целината, бамята, както и нападение от листни въшки, различни гъсеници, зелена дървеница (Nezara viridula). Тъй като продукцията се прибира усилено, пестициди се прилагат само в крайна необходимост и то такива, които имат кратък карантинен срок. Борбата срещу посочените вредители се извежда както следва:
3. Обеззаразяване на оранжерийните площи с почвени фумиганти: Предварително почвата се изорава, възможно на по-голяма дълбочина. Овлажнява се до 70%  от пределната почвена влагоемност. Отделните фумиганти се прилагат според технологичните изисквания механизирано, след което площта се покрива плътно с непропускливо фолио. След изтичане на необходимата експозиция, съоръженията се проветряват, почвата се дегазира чрез няколкократно изораване. За да е успешна фумигацията, тя трябва да се прилага при оптимална температура: не по-ниска от 10оС и не по-висока от 30оС, оптимална 18 – 200С.