Нови неприятели заплашват пипера

Автор(и):  Иванка Иванова, гл. експерт ентомолог в ЦЛКР
Дата: 28.06.2016      2285

Според данните от 2014/2015 г. на Европейската система за нотификации на залавяния за растително здраве EUROPHYT на ЕС от подадените 6680 броя нотификации от държавите членки 2534 за установени вредители по растенията и растителни продукти. Най-честите залавяния при внос от трети страни са на партиди с пресни плодове и зеленчуци, общо 1757. Особено тревожно е нарастването на уловени неприятели в партиди от пипер (със 149 нотификации в повече от 2013 г.), патладжани, домати, листни зеленчуци, както и в партиди плодове от овощни и цитрусови видове.

Икономически по-важни от тях са:

Thaumatotibia leucotreta Meyrick

В Европа видът е установяван в пратки с плодове и зеленчуци във Великобритания, Дания, Италия, Испания, Швеция, Финландия.

Растения гостоприемници: Видът е полифаг, напада 70 растения от 40 семейства като цитруси (Citrus), анона (Annona muricata), ананас (Ananas comosus), авокадо (Persea americana), праскова (Prunus persica), личи (Litchi chinensis), видовете от род Сapsicum, включително сладък пипер (Capsicum annum), царевица (Zea mays), маслина (Olea europea), рицин (Ricinus communis), памук (Gossypium) и други.

Повреди: Възрастните пеперуди са активни през нощта. Те снасят яйцата си поединично или на групички върху плодовете или кутийките. След излюпването си гъсениците се вгризват в плодовете. Хранят се в тях, където  нанасят повредите,  а през отворите вторично навлизат и причинители на гъбни и бактериални болести.  След завършване на развитието си гъсениците напускат плодовете и какавидират в копринени пашкули в почвата или под растителни остатъци. Трябва да се знае, че неприятелят в зависимост от климатичните условия развива от 1 до 10 поколения.

Повредите по различните гостоприемници са:

·При пипера гъсениците се хранят с чушките и замърсяват вътрешността на плода.

·При цитрусите младата гъсеница пробива кората и се храни под повърхността на плода.

·При памука най-напред минира кутийките, по-късно преминава върху семената.  

·При костилковите плодове гъсениците се вгризват в плода и се хранят около костилката.

Пътища за проникване и начини на разпространяване: На къси разстояния чрез летежа на пеперудите. Чрез плодове и зеленчуци, от страните, където  T. leucotreta е разпространена. Счита се, че с посадъчния материал вероятността да проникне в региона на ЕРРО е невъзможна, защото тези растения са без плодове.

Възможен риск: T. leucotreta е включен в Списък А2 на ЕРРО. В северна Европа може да се настани в оранжериите, а за развитието му в южна Европа са необходими допълнителни проучвания.

Zonosemata electa (Say), Tephritidae, „Муха по пипера”

Растения гостоприемници: Растения от сем. картофови (Solanaceae) - основно  пипер (Capsicum annum) и вариетети като чили пипер, домат (Solanum lycopersicon), патладжан (S. melongena) и други.

Биология: Мухата е с дължина на тялото 6,5 до 7, 5 мм. Главата, коремчето и краката са светложълти на цвят, а крилата са прозрачни с тъмни ивици. След излюпването си ларвата  е прозрачна, а по-късно става жълта.

Мухата по пипера има едно поколение годишно. Женските, след имагиниране копулират и яйцеснасянето започва от края на юни, юли до август. Мухите снасят яйцата си вътре в месестата част на плода. След 8-10 дни яйцата се излюпват. Ларвите се хранят вътре в плода около 18 дни,  а след това го напускат, падат върху почвата и какавидират, обикновено на дълбочина 5-10 см. Пупарият се запазва от късното лято или есента  до следващото лято.

Повреди: Мухата напада здравите плодове на пипера и патладжана. Поврежда и доматите, но по-рядко. Яйцеснасянето е по все още малките плодове, обикновено  тези с диаметър от 1 до 3 см. При нарастване на плода в зоната, където е снесено яйцето се формира плитка трапчинка. Обикновено в един плод от пипер има една ларва, докато в патладжана ларвите са няколко.

Пътища за проникване и начини на разпространяване: С плодове и зеленчуци на растения гостоприемници от страни, където се среща Z. electa. Възрастните мухи летят и могат се разпространяват на  разстояния, а ларвите и яйцата, които са в плодовете, се пренесат с тях.

Възможен риск: Ако проникне в региона, неприятелят може успешно да се настани в оранжерии.

Контрол: В страните, където Z. electa е разпространена се прилагат следните мерки:  събиране и унищожаване на загнилите и повредени плодове; сеитбообращение; унищожаване на алтернативни гостоприемници като плевели (S. carolinense); мониторинг с жълти лепливи уловки и на базата на наблюденията прилагане на инсектициди.

Leucinodes orbonalis (Lepidoptera: Pyralidae) - Пробивач по плодовете на патладжана

Видът  е залавян повече от 200 пъти  при внос на плодове от видовете Solanum. От  2012 е включен в Списък А1 на ЕРРО – вредители, които не се срещат в Европа.

В страните, където пробивачът по плодовете на патладжана е разпространен, се съобщават значителни загуби (В Азия се съобщават за загуби от 65% на реколтата от патладжани). Борбата срещу него основно се провежда с инсектициди, но се съобщава за поява на резистентност към прилаганите досега.

Растения гостоприемници: Основен гостоприемник на L. orbonalis е патладжана (Solanum melongena), но вида може да напада и други растения от сем. Картофови като пипер (Capsicum annuum), домати Lycopersicon esculentum, картофи (S. tuberosum), S. aculeatissimum, S. indicum, S. myriacanthum, S. torvum и плевели S. nigrum. Съобщаван е и по други култури като цвекло (Beta vulgaris), батати-сладки картофи( Ipomoea batatas), грах (Pisum sativum), Mangifera indica.

Повреди: Повредите се причиняват от гъсениците, които се хранят по плодовете.

Биология: Пеперудите са активни през нощта. Те снасят яйцата върху листата, цветните пъпки и младите разклонения. Излюпените гъсеници пропълзяват до близки клончета или плодове и се вгризват в тях. Ранните симптоми, причинени от храненето на гъсениците,  се наблюдават по стъблото, разклонения, цветните пъпки и цветовете. В плодовете гъсениците влизат откъм чашелистчетата. L. orbonalis има 6 ларвни възрасти. Гъсениците от последна възраст пробиват изходен отвор и какавидират в растителни остатъци върху почвата. Възрастните пеперуди, при разперени крила, са с размери 18-24 мм. Крилата им са бели, с кафяви, бежови и тъмно кафяви до черни рисунки и петна. Гъсениците са до 2 см дълги, розови на цвят, с кафява глава.

Пътища за проникване и начини на разпространяване: С посадъчен материал, плодове от род Solanum и други растения гостоприемници - от страни където L. orbonalis се среща. Пеперудите се разпространяват на къси разстояния.

Възможен риск: Счита се, че неприятелят може да се развива в оранжерии, но са необходими още проучвания, за да се установи дали L. orbonalis може да се настани на полето, на открито, в южните части на ЕРРО региона.