Еньовден - 77 билки и половина

Автор(и):  Растителна Защита, /РЗ/
Дата: 22.06.2016      4923

Празникът Еньовден е свързан съсславянските фолклорни традиции и има много точни съответствия в обичаите на другитеславянски народи, където се свързва с подобни ритуали: палене на огньове и прескачането им, палене на сламенакукла, гадаене за плодородие, къпане в реките, бране на билки и закичване надевойките с венци. Смята се, че на Еньовден различните треви и билки иматнай-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Набраните за зимата билкитрябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за ,,болестта без име“. Еднаот тези билки е мурсалският чай (Sideritis scardica Grisb.), със статут назастрашен за страната балкански ендемит, който е известена в цял свят каторастението на дълголетието.

България е най-големият производител и износител на билки в Европа и заемашесто място в света. По неофициални данни, от 250 вида билки, използвани вмедицината, у нас се събират над 100 хил. т и по-голямата част се изнася. Около50% от добиваните у нас количества билки са от култивирани растения. Сертифициранитеекологично чисти площи, от които се събират диворастящи плодове, билки и гъби,през 2014 г. са в размер на 694 251 ха, което е с 16 226 ха повече отпредходната година, показват данните от годишните доклади на Министерството наземеделието и храните.  Oт както се прилага новотоевропейско законодателство в областта на биологичното земеделие (2009)площите,заети с диворастящите култури (гъби, билки и горски плодове) са се увеличили от401 425 ха през 2009 г. до 678 025 ха през 2013 г.

Растението на дълголетието, известно в цял свят, със свойствата си дазабавя стареенето, е също част от билковото разнообразие на страната ни. Презюни и юли Родопите и Пирин  са обагрени влимоненожълтите цветове на мурсалския чай, който е разпространен на надморскависочина от 1400 до 2200 метра.

Мурсалски чай

Мурсалският чай (Sideritis scardica Grisb.) е включен в Червената книга наБългария със статут на застрашен за страната балкански ендемит. От 1942 до 2002г. фигурира в списъка на защитените растения. Понастоящем, видът е поставен подспециален режим на опазване и ползване, със забрана за събиране от естественитенаходища.

В България е разпространен в Среден и Южен Пирин, Мурсалския дял наРодопите, Ржана планина и планината Славянка (Алиботуш). Среща се още и в някоипланини в Гърция, Република Македония и Албания.

Пиринският чай (Sideritis scardica) e многогодишно тревисто растение отсемейство устоцветни, достигащо 50 см. Цветовете са жълтеникави, разположенипрешленовидно в пазвите на лимоненожълти, ципести прицветници в класовиднисъцветия. Известен още и като мурсалски, триградски, алиботушки, шарпланинскичай. Всъщност, видовият епитет scardica идва от Scardus - латинското име на Шарпланина, където е намерен и описан от гьотингенския ботаник Аугуст Гризебах.

Съдържа танини и етерични масла, желязо, цинк, натрий, магнезий, мед,кобалт. Поради голямото наличие на флавоноиди има антибактериално иантиоксидантно действие.

Брането на мурсалски чай отестествените находища е забранено през 2016 г.

Със заповед на министъра на околната среда и водите е въведена забрана засъбирането на пирински (мурсалски) чай (Sideritis scardica Grisb.) отестествени находища, включително за лични нужди. Досега ограничението беше самоза търговска дейност с диворастящ чай и забраната не важеше за количествата,събирани за лични нужди – до 2 килограма стръкове от едно лице на ден. Целта еда се подобри състоянието на естествените находища и да се засили контролът поопазването на лечебното растение. Продажбата на билки от култивиран мурсалскичай остава разрешена, след издадено удостоверение от съответната общинскаадминистрация с данни за местонахождение, площ и количество произведени билки.

РИОСВ – Смолян е изпратила писма до Регионална дирекция по горите – Смолян,общини, кметства и горски стопанства, на чиято територия се среща мурсалскиячай за осъществяване на контрол, съобразно техните правомощия. Предвиденитеглоби при констатиране на нарушение са от 100 до 1000 лв., респ. имуществена санкция от 500 до 3000 лв.