Тревога за нашата гора

Автор(и):  доц. д-р Янчо Найденов, директор на ЛЗС - София
Дата: 06.06.2016      2190

През последните години се наблюдава интензивно съхнене на иглолистните култури в долния лесорастителен пояс, а екстремни ветрове и мокри снегове, поразиха знакови за българското лесовъдство култури в района на Копривщица, Габрово, Трявна, Плачковци, които силно разтревожиха обществеността. Всъщност за специалистите това не е изненада, защото от известно време се наблюдава постепенно влошаване на състоянието на културите, свързано, от една страна, с негативните промени на климата, а от друга, с подценяването на някои лесовъдски мероприятия и навлизането на изкуствените  гори в зряла възраст, когато следва да бъдат подменени с нови. Иглолистните култури в района на Копривщица, Габрово, Трявна, Плачковци  са достигнала своя максимум на развитие и процесът на смяна на екосистемата е необходимо вече да започне.

Един поглед върху историята на горските култури в районите на Копривщица, Габрово, Трявна, Плачковци показва много общи неща, те сa създадени по идея на местната интелигенция с активното участие на учителите, като грижата за тези култури се поема от лесовъдската колегия.

От екологична гледна точка всяка горска екосистема преминава през няколко фази за развитие и всяка от тях изисква специфична лесовъдска намеса. От гледна точка на горската екология горските култури като изкуствени екосистеми, дори и при оптимални за тяхното развитие месторастения (хабитати), се отнасят към групата на екосистемите, създадени при екстремни условия. Така че те са особено чувствителни към проявата на природните явления с екстремен характер – бурни ветрове, мокри обилни снегове, повреди от ледовете, засушавания, високи температури на въздуха и почвата, антропогенно замърсяване, провокиращи каламитетното проявление на насекомите и масовото развитие на епифитотии.

Всички тези особености налагат своевременно извеждане на предвидените по наредби и ЛУП (лесоустройствени програми) санитарни и главни сечи. Но тези сечи в горите около населените места и курортните зони се посрещат с неразбиране и най-често осъдително от НПО и обществеността.

Поразените от екстремните ветрове и снегове иглолистни култури през 2014 г. в района на Копривщица, Габрово, Трявна, Плачковци в повечето случаи са на възраст от 80 до 110 години с наличие на короядни петна, огнища на нападения от кореновата гъба, с

плоска, недоразвита коренова система поради факта, че културите са създадени върху девастирани терени с плитки, каменливи почви. В същото време на някои места се е формирал подраст от иглолистните и местните широколистни видове. Този факт заедно с появата на короядните петна и единични, малки по площ повреди от действието на екстремните абиотични фактори –вятър, сняг, ледолом, са първите признаци, че гората е достигнала своя максимум на развитие и че процесът на смяната на екосистемата следва да започне.

Както е известно, от 1985 г. до 2013 г. се наблюдава трето интензивно съхнене в иглолистните култури. При всички съхнещи насаждения вече сериозно се е появил ефектът на „супника“, понятие, употребявано от нашите по-възрастни колеги и от някои западни автори, с което се определя недостигът на влага и хранителни елементи при по-висока пълнота на горските насаждения, поради което те се намират в постоянен влажностен и температурен стрес. Този феномен се усилва в години след силни засушавания, придружени с екстремно високи температури на въздуха, например лятото и есента на 2012 г. и пролетта на 2013 г. Признаци на „ефекта на супника“ са и силно източените, високи стъбла, със слаборазвита рехава корона и избледняване на листната маса.

Превантивни мерки

С основание възниква въпросът, след като казаното по-горе е известно на по-голяма част от лесовъдската колегия, защо не са взети някакви превантивни мерки.

Причините за това са няколко: в годините на прехода по-голяма част на културите в района на Копривщица, Габрово, Трявна, Плачковци при промяната на собствеността преминаха към категорията на общински гори и гори на физически лица. В много редки случаи собствениците им са заинтересувани от фитосанитарните проблеми на своите гори.

От друга страна, стопанската дейност в горите се осъществява, като отдаването на насажденията за отгледни и главни сечи става на базата на държавните и обществени поръчки, а насажденията с отгледни сечи от технологична и икономическа гледна точка не са привлекателен обект за дърводобив.

Не на последно място обществената нагласа по отношение на каквито и да е сечи в крайселищните и курортните гори е крайно негативна, като това се подклажда от част от екологичните НПО и медиите. Разбира се голяма част от неконтролираната сеч се извършва напълно неправомерно и непрофесионално. За това е от изключително значение да се обърне внимание на нуждите на гората.

На първо място, следва да се изсече падналата и суха маса и да се пристъпи към подпомагане на естественото възобновяване или пълно залесяване на освободените площи. Преобладаващото участие на местните широколистни дървесни видове да се трансформира в смесено иглолистно-широколистни.

На второ място, с приоритет да се извеждат предвидените отгледни сечи в иглолистните култури, като се потърсят механизми това да се извърши и в общинските гори и тези на физическите лица. Това в никакъв случай няма да наруши естетическите и рекреационните функции на горските екосистеми в природните паркове. 

Създаването на смесени насаждения с различна възраст и адекватни лесовъдски грижи, е важна стъпка за спасяване на българската гора.

Целият материал може да прочетете в  списание Растителна защита”- бр.4/ 2016

Още по темата:

Национален стандарт за горска сертификация