Манов мед – горски елексир

Автор(и):  Растителна Защита, /РЗ/
Дата: 19.10.2015      2512

У нас мановият мед е най популярен в Странджа планина и морския район около нея, където климатичните и природните дадености са оптимални за сътвояраването на този природен елексир. В югоизточна България често се срещат конкретни дървесни видове, като дъб, клен върба, бор, смърч, ела, бряст, круша и вишня, които са основната предпоставка за образуването на горския мед.

Защо манов мед?

Пчелите приготвят меда от сладка течност (мана), която се отделя от листата на дърветата в Странджа. Маната се получава чрез отделителната система на някои видове насекоми, главно листни въшки, които паразитират върху листата и младите леторасли на растенията. Тези насекоми се хранят със сладкия сок, който изсмукват от растенията. Храносмилателната система на листните въшки е специално устроена, поради което не всичкият погълнат от тях сок преминава през стомаха. Хранопроводът им прераства в анусна тръба, която образува т.нар. филтърна камера. Тя дава възможност излишните захари да преминават направо през аналния отвор навън, а белтъците и другите хранителни съставки, необходими за храненето на паразита, се задържат от филтърната камера и попадат в стомаха, където се усвояват.

С какво мановият мед е различен от нектарния?

Съществуват различия в химичните, физичните и биологичните свойства на мановия и нектарния мед.

Цветът на мановия мед е неговата запазена марка. Той е тъмен, масленозелен, понякога почти черен. Прясно отделената мана е бистра и прозрачна течност, която след известно време потъмнява. При по-продължително съхранение цветът й става почти черен. Изменението на цвета зависи от вида на растенията и насекомите-отделители, от развиващата се в нея микрофлора, от времето на събирането и др. Вкусът му е горчив, има специфичен аромат и сладостта му не се усеща така натрапчиво, както при обичайния мед. Друга интресна особеност е кристализирането на течния елексир. Мановият мед е богат на декстрини, около 4-6 пъти повече от нектарния, а те действат обратно на мелицитозата – предотвратяват процеса на кристализирането.

В странджанският мед се съдържат голям брой свободни аминокиселини, по-важни от които са аспарагинова киселина, аланин, аргинин, цистин, глицин, глутаминова киселина, хистидин, лизин и метионин. Минералните вещества в мановата отвара са в 5 до 9 пъти повече, отколкото в нектарния му вариант. Сто грама манов мед съдържат 323 ккл, 77,3 г въглехидрати, желязо, калций, натрий, калий, магнезий, фосфор. Микроелементите в него са почти в същото съотношение, както в кръвта на човека. Той съдържа монозахаридите - глюкоза и левулоза, които са абсолютно необходими за нормалните функции на черния дроб, както и витамините В1, В2, РР, В12 (около 16 пъти повече, отколкото в ябълките и кайсиите), В6, фолиева киселина, биотин и др. Богатият минерален състав на мановия мед обуславя и алкализиращото му действие.

Състав: въглехидрати, антиоксиданти, микроелементи, органични киселини, ензими, аминокиселини, витамини и липиди.

Важно е да се знае, че мановият мед не е подходящ за храна на пчелите по време на зимуването им, обикновено причинява диария или смърт на пчелите (Манова токсикоза). Това се дължи на големите количества минерални вещества. Такъв мед може да се използва за ранно пролетно подхранване на гладни пчелни семейства или за консумация от хората, за които не е вреден. Препоръчва се използването му от страдащи от анемия, за поддържане и повишаване защитните сили на организма, както и за предотвратяване на мускулна треска и умора при активно спортуващи или извършващи дейности, свързани с физическо натоварване.