Абстракт

Брашнестите мани по овощните култури с представители на род Podosphaera, представляват широко разпространен и икономически значим фитопатологичен проблем в овощарството. Засягат както семкови, така и костилкови овощни видове и се характеризират с висока адаптивност към различни агроекологични условия. Управлението на тези болести се основава на интегриран подход, включващ съчетаване на агротехнически мерки, използване на устойчиви и слабо чувствителни сортове, целесъобразни методи за борба, както и употребата на прогнозни модели за оценка на инфекциозния риск. Като икономически значими представители се откроява брашнестата мана по ябълка, с причинител Podosphaera leucotricha (Ellis and Everh.) E. S. Salmon и при прасковата, с причинител Podosphaera pannosa (Wallroth) de Bary, което налага извеждането на екологосъобразна борба срещу причинителите.

Брашнеста мана при ябълка

Род Podosphaera обхваща гъбни причинители на брашнести мани, които са установени при редица овощни култури, както и ягода, касис и лешник [1,12,15,18]. Икономически щети насяват основно при ябълката с основнен причинител Podosphaera leucotricha (Ellis et Everhart) E.S. Salmon с конидиен стадии Oidium farinosum Cooke [1,9,20] и прасковата- Podosphaera pannosa  (7,15). Съгласно данните на EPPO Global Database, причинителите на брашнести мани при овощни принадлежат към род Podosphaera, сем. Erysiphaceae, разред Erysiphales, клас Ascomycetes. И двата вида са облигатни биотрофни аскомицентни патогена, специализирани към тъкани с живи гостоприемници [11,12]. Причинителят на брашнеста мана P. leucotricha има полициклично развитие и презимува като мицел, който се закрепва към растителния орган чрез апресории (специални разклонения), а чрез хаустории извършва храненето от растителната клетка. Върху мицелът в заразените листни и смесени пъпки се образуват конидионосци с 6-9 едноклетъчни спори, подредени във верижка. Плодните тела на патогена са клейстотеции, но у нас рядко се образуват [3]. Клейстотециите са тъмни със сферична форма и с два вида придатъци- прости и дихотомно разклонени. В плодните тела се образува по един аксус, с едноклетъчни аскоспори [4]. През пролетта се развива системна форма на болестта, а през вегетационния период разпространението на болестта се осъществява чрез конидиоспори. Патогенът се развива в широк температурен диапазон (4- 30° C) и за покълване на конидиите не е необходима капка вода, поради потенциалът им да покълнат при въздушна влажност над 34 %. Автори съобщават, че мицелът спира развитието си при температури над 33°C [3].

Брашнеста мана при ябълка

Симптоми по ябълката причинени от  P. leucotricha се наблюдават по листни и смесени пъпки заразени през предшестващата година (системна форма на болестта). От заразените листни пъпки се формират слаби развити леторасти покрити с плътен бял налеп който се състои от мицела и спорите на гъбата.  От заразените смесени пъпки се формират листа и цветове, изцяло покрити с брашнест налеп, предизвикващ пожълтяване и преждевременно окапване. Заразените цветните пъпки са дребни, деформирани н не образуват завръзи, покафеняват и окапват. При инфекция през същия вегетационен период (локалната форма на болестта) по листата се наблюдава сивобелезникав налеп, който преустановява развитието си в мястото на повреда и се наблюдава деформация на листната петура. Брашнести петна се наблюдават и по листни дръжки, покрити с мицелът, който достига и обхваща здрави пъпки. Гъбата има потенциала да колонизира и плодовете на силно чувствителни сортове с признаци на ръждива мрежичка, която обхваща плода в различна форма и дълбочина. Описани  от редица автори са силно чувствителни сортове като „Golden Delicious”, „Jonathan” [14,19,4], чийто добив може да бъде значително редуциран, ако не бъде проведена борба срещу болестта. Данни от дългосрочни полски наблюдения в селекционната програма Дрезден-Пилниц (Dresden-Pillnitz) показват, че сортовете ябълка „Remo”, „Regia”, „Rewena” и „Rebella” се характеризират със висока степен на устойчивост към брашнестата мана [10]. В по-скорошно полско проучване при сходни условия на естествен инфекциозен фон е установено, че сортовете ‘Delicious”, „Demir”, „Dayton” и „Burgundy” не проявяват симптоми на заболяването и демонстрират висока степен на полска устойчивост в рамките на два последователни вегетационни сезона [8]. С умерена чувствителност са установени сортовете „Gala”, „Honeycrisp”, „Mutsu” [4,23]. Дългогодишни проучвания в Институт по земеделие- Кюстендил показват, че борбата срещу патогена може да се улесни с приложението на по-устойчиви сортове, намаляващи инфекциозния фон. Изследвания проведени в Института установяват, различна степен на чувствителност на ябълкови сортове, откроявайки слабочувствителни „Prima” и „Erwin Baur” [1,20], умерено чувствителни „Mutsu” [21], и силно чувствителен „Moira” [1,9].

Брашнеста мана по праскова

Симптомите на брашнеста мана по праскова, причинявана от Podosphaera pannosa (Wallroth) de Bary, с конидиен стадии Oidium leucoconium Desmazières са сходни с тези при ябълката. Заболяването засяга зелените органи на растенията, включително листа, млади леторасти, и плодове. Патогенът се проявява в две форми - системно (дифузно) и локално, като системната е от особено значение в ранните фази на вегетацията. През пролетта, при разпукване на заразените пъпки, се развиват леторасти с характерен брашнест налеп, което води до забавяне на растежа и  развитието [4]. При благоприятни условия  болестта може да обхване и младите плодове, в резултат на което се наблюдават деформации и трайно влошаване на търговските качества на продукцията. Инфекциозния процес при Podosphaera pannosa е типичен за облигатни биотрофи, като патогенът прониква в растителните тъкани чрез директно преминаване през кутикулата и формиране на хаустории в епидермалните клетки [17].

Стратегия за борба

Агротехнически мерки

Основните агротехнически мероприятия срещу причинителите на брашнеста мана включват:

• Избор на подходящ сорт, които да са устойчиви или слабо чувствителни сортове към патогена, което значително ще намали инфекциозния фон и необходимостта от фунгицидни третирания [1,14].
• Изборът на подходящо място и разстояния на засаждане и добре оформената корона, които подобряват аерацията и ограничават формирането на благоприятен микроклимат за развитието на патогена [1,2].
• Балансираното торене допринася за оптимален вегетативен растеж и ограничава чувствителността към брашнеста мана, докато прекомерното азотно подхранване, повишава чувствителността [2,13].
• Резитби с цел отстраняване на инфектираните леторасти и клонки, редуциране количеството на първичната зараза и е ключова мярка за ограничаване на ранните инфекции през пролетта [2,23].

Химичен и биологичен подход за борба

Прилагане на фунгицидни пръскания, одобрени срещу болестта имат ограничаващ ефект, като стратегиите за контрол следва да бъдат насочени към ефективно ограничаване на първичните и вторични инфекции. Най-широко използваната група активни вещества  срещу P. leucotricha са инхибиторите на биосинтеза на ергостерол (Demethylation inhibitor (DMI), FRAC група 3), сред които миклобутанил, пенконазол, тетраконазол, дифеноконазол и флутриафол [23,25] и стробилурини (Quinone outside inhibitors (QoI), FRAC група 11) [25]. Ротация на активни вещества следва да бъде съблюдавано, за да се предотврати резистентност към DMI и QoI фунгициди. Важно за фунгицидните  третирания да бъдат извършвани съобразно одобрените за страната продукти за растителна защита срещу болестта.

Наред с химичния контрол, през последните години нараства интересът към биологичните средства за ограничаване на причинителя на брашнеста мана при ябълката. Сред най-добре проучените биологични агенти срещу брашнести мани са представители на род Bacillus, които показват ефективност срещу различни видове Podosphaera, включително при овощни култури, главно чрез повишаване на съдържанието на хлорофил и подобряване на фотосинтетична дейност, допринасящо за по-добро физиологично състояние на растенията и повишена устойчивост към инфекция от P. leucotricha [16]. Има налични изследвания и за ефективността на дрожди към ограничаване на степента на нападение от P. leucotricha  с 37.4 % [5,6].

Не на последно място е и използването на прогнозни модели за развитие на болестите като важен инструмент за оптимизиране на контрола на брашнестата мана по ябълката. Модели като RIMpro използват метеорологични данни, фенологичното развитие на културата и биологични параметри на патогена за прогнозиране на периодите с повишен риск от първични и вторични инфекции, което позволява по-прецизно и навременно прилагане на растителнозащитни мероприятия. Изследвания в Европа и в България показват, че използването на подобни модели допринася за намаляване на броя на третиранията, без компромис с ефикасността на контрола, и подпомага управлението на фунгицидната устойчивост чрез ограничаване на ненужните приложения [13,20,22]. Въпреки че, повечето прогнозни модели са разработени първоначално за струпясването по ябълката, редица от тях, включително RIMpro, успешно интегрират и модули за брашнеста мана, което ги прави ценен елемент от съвременната интегрирана растителна защита  (IPM) срещу P. leucotricha в условията на променящ се климат.

Брашнестите мани остават един от ключовите фитопатогени предизвикателства c икономическо значение, особено в условията на интензивно производство и променящи се климатични условия. Комбинирането на устойчиви или слабо чувствителни сортове с интегриран подход за управление на болестта, включващ агротехнически, растителнозащитни мерки, допълнени от прогностични модели дава възможност за дългосрочно ефективна и перспективна стратегия за контрол [16,21,23,24].

Литературни източници

1. Боровинова, М. (2007). Икономически важни гъбни болести по ябълката ичерешата и техният контрол при интегрирано плодопроизводство Институт по земеделие- Кюстендил.
2. Джувинов, В., Гандев, С., Арнаудов, В., Ранкова, З., Начева, Л., & Добревска, Г. (2016). Ябълка. Биофрут БГ- ЕООД.
3. Накова, М., Наков, Б., Каров, С., & Нешев, Г. (2015). Специална фитопатология. Издателство ИМH- Пловдив
4. Станчева, Й. (2021). Болести по трайните култури ИНФИНИТИ БУКС.
5. Alaphilippe, A., Elad, Y., David, D. R., Derridj, S., & Gessler, C. (2008). Effects of a biocontrol agent of apple powdery mildew (Podosphaera leucotricha) on the host plant and on non-target organisms: an insect pest (Cydia pomonella) and a pathogen (Venturia inaequalis). Biocontrol Science and Technology, 18(2), 121-138. https://doi.org/10.1080/09583150701818964
6. Alaphilippe, A., Elad, Y., Derridj, S., & Gessler, C. (2007). Effect of introduced epiphytic yeast on an insect pest (Cydia pomonella L.), on apple pathogens (Venturia inaequalis and Podosphaera leucotricha) and on the phylloplane chemical composition. IBOC Bull, 30, 259-263.
7. Ashraf, M. A., Khan, A. S., Shireen, F., Nawaz, S., Ayyub, S., Mohibullah, S., Asim, M., Riaz, T., Khalid, B., & Azam, M. (2025). Peach diseases in a changing climate: Pathogens, resistance, and sustainable solutions. Microbial Pathogenesis, 108110.
8. Awan, S. I., Thapa, R., Svara, A., Feulner, H., Streb, N., & Khan, A. (2023). Evaluation of Malus Germplasm Identifies Genetic Sources of Powdery Mildew and Frogeye Leaf Spot Resistance for Apple Breeding. Phytopathology®, 113(7), 1289-1300. https://doi.org/10.1094/phyto-11-22-0417-r
9. Borısova, A., Borovınova, M., & Kamenova, I. (2014). Major diseases of apple trees in Kyustendil region of Bulgaria. Turkish Journal of Agricultural and Natural Sciences, 1(Özel Sayı-1), 695-700.
10. Fischer, M., & Fischer, C. (2004). Genetic resources as basis for new resistant apple cultivars. Journal of Fruit and Ornamental Plant Research, 12(Spec. ed. 2).
11. Gañán-Betancur, L., Peever, T. L., Evans, K., & Amiri, A. (2021). High Genetic Diversity in Predominantly Clonal Populations of the Powdery Mildew Fungus Podosphaera leucotricha from U.S. Apple Orchards. Applied and Environmental Microbiology, 87(15), e00469-00421. https://doi.org/doi:10.1128/AEM.00469-21
12. Glawe, D. A. (2008). The powdery mildews: a review of the world's most familiar (yet poorly known) plant pathogens. Annu. Rev. Phytopathol., 46(1), 27-51.
13. Holb, I. (2014). Apple powdery mildew caused by Podosphaera leucotricha: some aspects of disease management.
14. Holb, I. J. (2009). Apple powdery mildew caused by Podosphaera leucotricha: some important features of biology and epidemiology. International Journal of Horticultural Science, 15(1-2), 45-51. https://ojs.lib.unideb.hu/IJHS/article/view/1096
15. Leus, L., Dewitte, A., Van Huylenbroeck, J., Vanhoutte, N., Van Bockstaele, E., & Höfte, M. (2006). Podosphaera pannosa (syn. Sphaerotheca pannosa) on Rosa and Prunus spp.: Characterization of Pathotypes by Differential Plant Reactions and ITS Sequences. Journal of Phytopathology, 154(1), 23-28. https://doi-org.salford.idm.oclc.org/10.1111/j.1439-0434.2005.01053.x
16. Liu, B., Xu, Y., Ji, S., Zhang, P., Zhang, H., Han, J., Fan, H., Wang, J., Qi, J., Ma, Y., & Liu, Z. (2023). Isolation and identification of Bacillus and abilities of 3 functional strains to control powdery mildew and promote seedling growth of Malus sieversii. European Journal of Plant Pathology, 167(1), 11-24. https://doi.org/10.1007/s10658-023-02680-5
17. Marimon de María, N. (2020). Towards an integrated control of peach powdery mildew (Podosphaera pannosa) through the application of molecular tools in epidemiological and genetic resistance studies [PhD, Universitat de Lleida].
18. Marimon, N., Eduardo, I., Martínez-Minaya, J., Vicent, A., & Luque, J. (2020). A Decision Support System Based on Degree-Days to Initiate Fungicide Spray Programs for Peach Powdery Mildew in Catalonia, Spain. Plant Disease, 104(9), 2418-2425. https://doi.org/10.1094/pdis-10-19-2130-re
19. Morariu, P. A., Sestras, A. F., Andrecan, A. F., Borsai, O., Bunea, C. I., Militaru, M., Dan, C., & Sestras, R. E. (2025). Apple Cultivar Responses to Fungal Diseases and Insect Pests Under Variable Orchard Conditions: A Multisite Study. Crops, 5(3), 30. https://www.mdpi.com/2673-7655/5/3/30
20. Petrova, V., & Borovinova, M. (2014). Control of Powdery Mildew (Podosphaera leucotricha) and European Red Mite (Panonychus ulmi) At Scab Resistant Apple Cultivars. Bulgarian Journal of Crop Science, 51(4-5), 7-11. https://agriacad.eu/ojs/index.php/bjcs/article/view/3687
21. Petrova, V., Dimitrova, S., & Georgieva, V. (2025). Biological manifestations of three apple cultivars and degree of attack by apple scab and powdery mildew. Bulgarian Journal of Crop Science, 62(6), 103-110. https://doi.org/10.61308/OBJS5429
22. Rossi, V., Salinari, F., Poni, S., Caffi, T., & Bettati, T. (2014). Addressing the implementation problem in agricultural decision support systems: the example of vite. net®. Computers and Electronics in Agriculture, 100, 88-99.
23. Strickland, D. A., Hodge, K. T., & Cox, K. D. (2021). An Examination of Apple Powdery Mildew and the Biology of Podosphaera leucotricha from Past to Present. Plant Health Progress, 22(4), 421-432. https://doi.org/10.1094/php-03-21-0064-rv
24. Strickland, D. A., Spychalla, J. P., van Zoeren, J. E., Basedow, M. R., Donahue, D. J., & Cox, K. D. (2023). Assessment of Fungicide Resistance via Molecular Assay in Populations of Podosphaera leucotricha, Causal Agent of Apple Powdery Mildew, in New York. Plant Disease, 107(9), 2606-2612. https://doi.org/10.1094/pdis-12-22-2820-sr
25. Vielba-Fernández, A., Polonio, Á., Ruiz-Jiménez, L., de Vicente, A., Pérez-García, A., & Fernández-Ortuño, D. (2020). Fungicide Resistance in Powdery Mildew Fungi. Microorganisms, 8(9), 1431. https://www.mdpi.com/2076-2607/8/9/1431