През февруари агрометереологичните условия ще варират от зимни до пролетни

След мекото за сезона време в края на януари в началото на февруари агрометеорологичните условия отново ще придобият зимен характер.

Очакваното застудяване ще възстанови покоя при есенните посеви в южните и източните райони, ще задържи преждевременното набъбване на пъпките при някои от раноцъфтящи костилкови овощни видове.

Очакваните валежи от сняг ще образуват снежна покривка, която ще осигури защита на късно засетите зимни  житни култури от прогнозираните ниски минимални температури -  до минус 11-12°С. Тези стойности, при отсъствие на снежна покривка и при по-продължително задържане, са критични за част от зимуващите във фаза 1-2 лист посеви (агростанция Николаево).

През втората половина от първото и през второто десетдневие агрометеорологичните условия  ще се определят от температури около и над климатичните норми. В по-голямата част от полските райони, с изключение на места в Южна България и по Черноморското крайбрежие, прогнозираните средноденонощни температури няма да надвишават биологичния минимум, необходим за възобновяване на вегетационните процеси при зимните житни култури.

През третото десетдневие на февруари се прогнозира съществено повишение на температурите и в източните и южните райони ще се създават условия за протичане забавена вегетация при есенните посеви. В края на месеца при пшеницата ще преобладава фаза трети лист. Във фаза братене зимуват част от посевите в Дунавската равнина, в крайните източни и югозападни райони (Новачене, Силистра, Д.Чифлик, Карнобат, Сандански).

Наднормените температури през третото десетдневие се очаква да провокират преждевременно развитие и при някои рано цъфтящите костилкови овощни видове (бадем, кайсия, праскова) в южните райони на страната.

През февруари очакваните наднормени валежи ще увеличават почвените влагозапаси в двуметровия слой. Влагозапасите в еднометровия почвен слой в края на януари в по-голямата част от полските райони, с изключение на места в Източна България (Разград, Ц.Брод, Д.Чифлик, Сливен, Чирпан), достигнаха нива до ППВ.

През февруари по-подходящи условия за провеждане на резитби в лозовите и овощните насаждения ще се създават през втората половина от месеца, а за подхранване на есенните посеви с азотни минерални торове и за провеждане на предсеитбени обработки на площите, предвидени за засяване с ранни пролетни култури (грах, фий, овес, пролетен ечемик) – през третото десетдневие.

Срокове за забрана на азотсъдържащи торове

Не забравяйте сроковете, в които е забранено внасянето на азотсъдържащи торове при полски и трайни култури, овощни насаждения, ливади и постоянни пасища съгласно ЗИУ 2 „Опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници“. Това изискване е особено важно за бенефициентите по мерките „Агроекология и климат“ и „Биологично земеделие“, както и за всички земеделски стопани, чиито площи попадат в обхвата на нитратно уязвимите зони. Те са задължени да спазват Нитратната директива и правилата за добра земеделска практика.

Съгласно изискванията има определени периоди, през които разпръскването на азотсъдържащи торове е забранено:

- За Южна България това е времето от 1 ноември до 20 февруари и обхваща областите Благоевград, Бургас, Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Сливен, Смолян, Стара Загора, Хасково, Ямбол, София-град, София-област, Перник и Кюстендил;

- За Северна България срокът е от 1 ноември до 25 февруари и включва областите Варна, Враца, Велико Търново, Видин, Габрово, Добрич, Ловеч, Монтана, Плевен, Разград, Русе, Силистра, Търговище и Шумен;

- От 1 ноември до 5 февруари не се допуска торене на едногодишни култури, засети през есента;

- От 1 ноември до 25 февруари – на свободни площи, подготвени за засяване и засаждане на култури;

- При създаване на нови овощни насаждения азотсъдържащи торове не се внасят от 15 ноември до 25 февруари.

Годишната норма на азотсъдържащите торове, включително органични и минерални (неорганични), е до 17 килограма активно вещество на декар. Земеделските стопани са длъжни да водят дневници за извършеното торене, в които се записват нормата на торене, наименованието, видът и количеството на внесените торове, както и резултатите от предварителните почвени анализи и препоръките на специалистите по торене.