130 години професионална растителна защита в България

По традиция на 16 януари Факултетът по растителна защита и агроекология към Аграрния университет в Пловдив е домакин на Деня на растителнозащитника. Тази година е специална, защото се честват 130 години от началото на организираната растителнозащитна дейност в България. Една история изпълнена с предизвикателства и трудности, чиято основна мисия остава опазването и съхранението на разнообразието на растителните видове в условията на неустойчива и силно динамична климатична и фитосанитарна среда.

Тържеството под мотото „Защити растенията – съхрани живота” ще се проведе в реновираната и модерно оборудвана учебна зала 7 на Аграрния университет в Пловдив, която носи името на първия декан на факултета – проф. д-р Добри Буров.

Растителната защита е ключов фактор за развитието на модерно и устойчиво земеделие, конкуретно в днамичната среда на непрекъснати климатични и икономически и социални промени. През годините нейните фукнкции се изменят и от регламентирано решение за борба с конкретен вредител по лозата, през времето придобива отговорната задача да се справя с глобални предизвикателства като климатичните промени, намаляването на биооразнообразието и най-вече грижата за здравния статус на растенията, които са основата на целия живот, функционирането на екосистемите и продоволствената сигурност.

В началото бе лозата...

През далечната 1884 година в България се появява филоксерата - "лозовата чума" – най-страшното бедствие, сполетяло някога нашето лозарство. За няколко години голяма част от лозята във Видинско, Ломско, Врачанско и др. са унищожени. Пътят на филоксерата от запад на изток и оттам на юг през Балкана се означава с късове червено платно, вдигнати високо над болното лозе. Този "фронт" прегазва цяла България и от 1 150 000 дка лозя през 1897 г. площите намаляват на 434 000 дка през 1919 г. Появата на филоксерата налага предприемане на спешни мерки: създаване на "Закон за мерките против филоксерната зараза (чума на лозата) и възстановяване на опустошените от нея лозя" с Указ на цар Фердинант от 16 януари 1896 г. Именно с този закон се поставя официално началото на борбата с вредителите по растенията и растителнозащитната дейност у нас.

Регламентиране на растителнозащитната дейност у нас

Следват редица закони, които регламентират правово растителнозащитната дейност в страната:

- Закон за подобряване на земеделското производство и опазване на полските имоти - 1925 година, в който се регламентират карантинни мерки при вноса на земеделски произведения;

- През 1930 г. е приет първият самостоятелен закон уреждащ опазването на растенията от болести и неприятели, а с Указ № 21 на Цар Борис III от 10.04.1933 г. е ратифицирана и Международната конвенция за защита на растенията от Рим 1929 г.

През годините липсва централизирана структура, която да изпълнява всички растителнозащитни дейности в страната. Съобразно изискванията заложени в Международната конвенция за растителна защита от Рим 1951 г. през 1991 г. Великото народно събрание, ратифицира международната конвенция и с този акт дава възможност за създаване на служба съответстваща на международните норми.

С Постановление №131 от 15 юли 1992 г. на МС и последвала Заповед на министъра на земеделието и хранителната промишленост от 14 октомври същата година е създадена Националната служба за растителна защита (НСРЗ). Приемането на Закона за защита на растенията от 1997 г. и допълнителния през 2001 год., утвърждават и институционализират службата, като единственият официален държавен орган за изпълнение на контролните и разпоредителни функции в областта на растителната защита. Като външна фитосанитарна граница на ЕС, НСРЗ полага усилия за хармонизиране на законодателството с това на Общността в области като билогично изпитвнане и разрешаване на продукти за растителна защита, билогично земеделие, фитосанитарен контрол, централна лаборатория за контрол на пестицидите, регионални лаборатории за контрол на вредителите.

През 2021 е създадена Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е единен орган за контрол на безопасността и качеството на храните в Република България. Основната ѝ функция е да контролира спазването на националните и европейски изисквания за контрол в областта на:

• безопасността и качеството на храните, хранителните добавки и напитките;
• ветеринарната медицина и хуманното отношение към животните;
• растителната защита и торовете;
• фитосанитарния контрол;
• контрола на фуражите;
• граничния контрол на суровини и продукти от растителен, и животински произход и други.

Концепцията за растителното здраве като бъдеще на растителната защита

През последното десетилетие сме свидетели на една сериозна трансформация в разбирането за растителна защита. Постигането на висок здравен статут на растениевъдното производство в една неустойчива и силно динамична климатична и фитосанитарна среда, налага да се погледне с други очи на растителната защита и да се измести нейния фокус от ерата на изцяло химичния контрол към интегрираното управление на вредителите (IPM - Integrated Pest Management). Това е задълбочен и екологичен подход за управление на вредителите в селскостопанските системи, който включва стратегическо интегриране на множество методи за контрол - културни, биологични и химични практики, за поддържане на популациите от вредители под икономическия праг на  вредност. В резултат се минимизират рисковете за околната среда и здравето на човека. При IPM се обръща особено внимание на превантивните мерки, мониторинг и решения базирани на установени прагове на вредност.

Реалната опасност за намаляване на селскостопанските земи, климатичните промени, загубата на биоразнообразие и замърсяването на планетата, както и водената неуспешната климатична политика на световно ниво, изправят земеделците пред нови избори.

Директивата за наблюдение на почвите – за по-здрави и устойчиви почви в Европа

Растителната защита става компонент в по-широката концепция за растителното здраве, в която се включват здравето на почвата, където се сее семето, комплексът от микроорганизми и хранителни вещества в тази почва, характеристиките на семето, включително устойчивост или толерантност към икономически важни болести и неприятели,  прилагане на нови земеделски практики при отглеждане на растенията, като интеркропинг, култури-капани, ивици от цъфтящи растения, мулчиране и др., които поощряват полезните организми и действат отблъскващо или потискащо на вредни.

Съвременната растителна защита е част от прецизното земеделие, което позволява дистанционни методи за наблюдение, иновативните средства за управление на плътността на неприятели и болести, биологични средства за борба и максимална грижа за околната среда.

Създаването на съответния експертен капацитет от добре подготвени специалисти, които да работят в тясно сътрудничество с учените, с университетското образование и с браншови организации на производители, преработватели и търговци е важна стъпка в осъществяването на трансформацията в родната растителна защита.

По случай професионалния празник на растителнозащитника и отбелязването на 130 години растителнозащитна дейност в България, на 16 януари 2026 година в Аграрен университет Пловдив ще се проведе празника, под мотото „Защити растенията – съхрани живота” 

при следната ПРОГРАМА:

13:00 - 13:30  Регистрация и кафе

13:30 - 14:00  Официално откриване и приветствия

14:00 - 14.20  „130 години растителна защита в България – кратък исторически преглед и съвременни тенденции“, проф. д-р Оля Караджова, зам.изпълнителен директор на БАБХ

14:20 -14:40  „Конкуретноспособност на селското стопанство и осигуряване на храни с български произход – роля на растителната защита”, Нели Йорданова, генерален директор на АРИБ

14:40 - 15:00 „130 години растителнозащитна наука в България”, проф. Румен Томов, декан на Агрономическия факултет, Лесотехнически университет, София

15:00 - 15:20 „Карбамид с инхибитори – алтернатива за намалени норми на азотно торене и без алтернатива за опазването на природата“, Татяна Михайлова, изпълнителен директор на Екофол АД и член на БАРЗ

15:20 - 15:40 "Интегрирани и биологични методи в растителната защита", доц. д-р Йорданка Карталска, декан на факултет по Растителна защита и агроекология в Аграрен университет, Пловдив

15:40 - 15:50 Презентация от БАРЗ с лектор Милко Янев

15:50 - 16:10 „Превенция на черната златка(Capnodis tenebrionis L.) в биологични и конвенционални овощни градини“, Божидар Петков, председател на Национална асоциация за биологична растителна защита, органични торове и иновативни технологии, Кристина Мурджова ИД

16:10 - 16:30 Презентация на АРИБ

16:30 - 17:00 Дискусия

19:30 Официална вечеря в ресторанта на хотел Radisson Hotel, гр. Пловдив

Куверт – 50 eвро, дрескод: официално облекло

Потвърждение за присъствие се приема до 15.01.2026 на електронна поща: anna_petrova@bfsa.bg или bulgariancpa@gmail.com

Тези от Вас, които  желаят да нощуват в Radisson Hotel могат да направят резервация лично, като информират, че ще бъдат гости на събитието, за да се възползват от договорените преференциални цени за настаняване за датата на провеждането му.

Организатор на събитието е Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Съорганизатори - Аграрен университет - Пловдив, Асоциация Растителнозащитна Индустрия България (АРИБ), Българска Асоциация за Растителна Защита (БАРЗ) и Национална асоциация за биологична растителна защита, органични торове и иновативни технологии (НАБРЗОТИТ).