Мрежести петна по ечемика: Стратегии за защита в контекста на съвременното земеделие

Мрежестите петна (Pyrenophora teres) не са просто поредната болест в посева – те са един от сериозните икономически фактори при отглеждането на ечемик. За разлика от пшеницата, ечемикът има по-кратка вегетация и по-нежна листна маса, което позволява на патогена да се разпространявабързо. Експертните анализи показват, че ако защитата не започне навреме, загубите в добива могат да достигнат до 40%, а качеството на зърното за пивоварни цели може да се влоши драстично.

Познаването на патогена и точното време за реакция гарантират рентабилното производство и намаляване на икономическите загуби.

Спецификата на гостоприемника: Защо ечемикът е уязвим?

Според специализираните проучвания ечемикът реагира много по-остро на стрес и болести в ранните фази. Листата му са по-тънки и физиологично по-активни в долните етажи, отколкото при другите житни култури. Това означава, че мрежестите петна, които традиционно тръгват от долните листа, директно „крадат“ енергия за формиране на бъдещия клас още в самото начало на вретенето.

Симптоми и биология

Патогенът се проявява в две основни форми, които често объркват неопитните агрономи. Типичната мрежеста форма (f. teres) създават характерни решетъчни структури по листата, докато петнистата форма (f. maculata) се ограничава до овални некрози с хлоротичен ореол, наподобяващи други листни петна.

Жизненият цикъл на гъбата е тясно свързан с растителните остатъци. Тя оцелява върху стърнищата, което прави технологията на минимални обработки (No-Till и Strip-Till) по-рискова по отношение на първичната зараза. Самосевките и заразеният посевен материал са другите два основни пътя за проникване на болестта в новия посев.

Климатичният фактор: Кога рискът става реален?

Мрежестите петна са сулно чувствителни на влага. Критичният период за заразяване изисква относителна влажност на въздуха над 90% и температури между 15°C и 25°C. Важно е да се отбележи, че дори при по-ниски температури (около 5-8°C), патогенът не спира развитието си, а само го забавя. Продължителното овлажняване на листната маса за повече от 10 часа е сигурен сигнал за агрономите, че трябва да подготвят пръскачките.

Как да защитим реколтата?

Kлючът за успешната борба с мрежестите петна по ечемика изисква комплексен подход – от избора на устойчив сорт и качествено обеззаразяване, до прецизен мониторинг на полето и използване на правилните молекули в правилния момент. В земеделието информацията и превенцията са толкова важни, колкото и самата техника.

Интегрирано управление на вредителите (IPM) е стратегия, която комбинира различни инструменти за контрол, за да се сведе икономическата щета до минимум при най-ниска цена и минимален риск за околната среда. Стратегията се състои от следните точки:

1. Превенция:

• Сеитбооборот: Спазване на двегодишен сеитбооборот.

• Устойчиви сортове: Избор на генетично толерантни хибриди.

• Управление на остатъците: Дълбока оран за унищожаване на остатъците.

2. Мониторинг и прогноза:

• Редовни обходи на полето (вече обсъдения чек-лист).

• Използване на метеорологични станции за изчисляване на рисковите периоди (продължително овлажняване на листата).

3. Механичен и агротехнически контрол:

• Оптимални срокове на сеитба (избягване на твърде ранна сеитба при зимния ечемик, която удължава времето за есенна инфекция).

• Балансирано хранене (избягване на излишък от азот).

4. Биологичен контрол:

• Използване на антагонистични микроорганизми.

5. Химичен контрол:

• Прилагане само при преминаване на Икономическия праг на вредност (ИПВ).

Биологичен контрол на мрежестите петна

Биологичният контрол разчита на живи организми или техните метаболити, за да потисне патогена. В съвременното земеделие той става все по-актуален поради изискванията за екологичност и устойчивост в сектора, както и поради нарастващата резистентност на гъбите към химическите вещества.

Ключови биологични агенти:

• Bacillus subtilis (Бактериални препарати):

Механизъм: Тази бактерия колонизира листната повърхност и създава защитен биофилм. Тя произвежда липопептиди, които директно разрушават клетъчните стени на спорите на Pyrenophora teres.

Приложение: Използва се за пръскане в ранни фази или като добавка към фунгицидите за намаляване на химическата доза.

• Trichoderma spp. (Почвени гъби):

Механизъм: Гъбата Trichoderma е хиперпаразит. Тя буквално се храни с мицела на патогенните гъби в почвата и растителните остатъци.

Приложение: Третиране на стърнищата след жътва за ускоряване на разлагането им и унищожаване на презимуващата зараза.

• Засилване на имунната система на растенията:

Примери: Екстракти от морски водорасли, хитозан или аминокиселини.

Действие: Те не убиват гъбата директно, но „задействат“ имунната система на ечемика, подготвяйки го да реагира по-бързо при атака.

Интегрираният подход не само опазва околната среда, но и често е по-печеливш в дългосрочен план, тъй като запазва почвеното плодородие и ефективността на фунгицидите за критични моменти.

Превантивно срещу лечебно

Анализите на опитните полета потвърждават, че превантивното пръскане винаги е по-евтино от лечебното. Когато мрежестите петна станат видими с просто око по подфлаговия лист, част от потенциала на растението вече е безвъзвратно загубен. Използването на съвременни фунгициди с продължително действие (до 4-6 седмици) позволява на фермера да „изпреварва събитията“, осигурявайки защита дори при продължителни дъждовни периоди, когато влизането в нивата е невъзможно.

Фундаментът на химичната защита: ранното третиране във фаза на братене

При ечемика, за разлика от пшеницата, защитата на долните листни етажи е от критично значение.

1. Т1 третиране (начало на вретене): Неговата роля е да „изчисти“ заразата, дошла от почвата и остатъците. Пропускането на Т1 при ечемик след ечемик често е фатална грешка.

2. Т2 третиране (поява на флагов лист): Тук се решава съдбата на добива. Защитата на флаговия лист и класа е приоритет, като се използват най-мощните фунгицидни комбинации.

Революцията „Xpro“ при фунгицидната защита

При второто третиране (Т2) науката предлага технологии, които работят на няколко нива:

1. Тройна бариера: Смесването на различни механизми на действие (триазол + два различни молекули SDHI) гарантира, че патогенът няма да развие резистентност.

2. „Зелен ефект“ и физиологична стимулация: Технологията Xpro засилва фотосинтезата и оптимизира водния баланс на растението. Това позволява на ечемика да остане зелен по-дълго време, което е пряко свързано с по-високото хектолитрово тегло и по-едрите зърна.

3. Устойчивост на климатичен стрес: По-добре развитата коренова система и заздравените стъбла, правят културата устойчива на засушавания, които често настъпват в края на пролетта.

Успешното управление на мрежестите петна изисква прецизен избор на молекули. Старата практика да се пръска с „каквото има под ръка“ вече не е рентабилна. Комбинацията от ранно стопиране на заразата (Т1) и мощна физиологична подкрепа в Т2 (Xpro технология) е единственият сигурен път към максимални резултати при ечемика.

Ключов съвет: Ечемикът не прощава закъсненията. Планирайте своето Т1 третиране още при появата на първия възел (BBCH 31), за да си осигурите спокойствие до края на жътвата.

Често ниската ефективност не се дължи на препарата, а на начина и времето на приложение:

• Ниско количество работен разтвор: При гъст ечемик 15 л/дка не са достатъчни. Нужни са поне 20-25 л/дка за добро проникване.

• Компромис с дозата: Занижените дози са най-бързият път към резистентност на патогена.

• Закъсняло пръскане: Пръскането след като петната са покрили 50% от листа е „борба с последствията“, а не защита.

Още по темата:

Най-разпространените вредоносни болести по зърнено-житните култури

Болести при ечемика

Кои са основните начини за пренос на болести по зърнено-житните култури от един сезон в друг и какви са възможностите това да не бъде допуснато?