140 години от Съединението – за силата да бъдем единни

През 1878 година, след близо пет века под чуждо владичество, България отново се появява на политическата карта на Европа. Санстефанският мирен договор създава надежда за възстановяване на една цялостна и силна българска държава. Но само няколко месеца по-късно решенията на Великите сили, взети на Берлинския конгрес, преначертават границите и разкъсват българските земи. Княжество България и Източна Румелия са разделени, въпреки общия език, култура и история.

Така започва нова епоха в българската история – борбата за национално обединение. Тя се превръща в мисия за много общественици, политици и революционери, които вярват, че разединението е несправедливо и временен етап по пътя към цялостната свобода.

През 1885 година, в Пловдив, тази мечта започва да се превръща в реалност. Начело на БТЦРК в Пловдив застава Захари Стоянов, който развива енергична дейност и с помощта на Коста Паница, Димитър Ризов, Петър Зографски, Иван Стоянович, Георги Странски, Продан Тишков-Чардафон и много други радетели на делото, успяват да създадат подходящата обществено-политическа нагласа сред населението, че моментът за обединение на двете Българии е настъпил. Ключова роля изиграва и съгласието с предстоящия акт на българския владетел – княз Александър Батенберг. Народът е готов – моментът е настъпил.

В нощта на 5 срещу 6 септември, пловдивската милиция, водена от майор Данаил Николаев и подкрепена от въоръжени четници, сваля от власт генерал-губернатора на Източна Румелия – Гаврил Кръстевич. На 8 септември княз Александър I Батенберг официално приема Съединението, с което го утвърждава като държавен акт.

Реакцията не закъснява – само седмици по-късно Сърбия обявява война. Младата българска армия, командвана предимно от капитани и без достатъчно бойна подготовка, проявява изключителен героизъм. Те извършват бърз марш до Сливница и постигат забележителна победа, с която защитават Съединението не само политически, но и с оръжие.

Така 6 септември 1885 година остава в историята като денят, в който българският народ показа, че когато е единен, може сам да решава съдбата си. Съединението е не просто геополитическа промяна – то е израз на силата, волята и зрелостта на един народ, готов да се бори за справедливост.