Стопанско значение, биологични особености и агротехника на културния лен (Linum usitatissimum L.)

Резюме

Отглеждането на земеделските култури е съпроводено с набор от технологични операции, които трябва да намерят икономическа обосновка и ползи. Културният лен (Linum usitatissimum L.) е известен с това, че е най-старата влакнодайна култура, използвана от човека. Той намира широко приложение не само в производството на тъкани, но и в народната медицина и заради своите ценни семена. Настоящата статия разглежда стопанското значение, биологичните особености, приложението и агротехниката на културния лен с надеждата да запознае широката аудитория с неговите ценни качества и да подпомогне отглеждането и разпространението му в България.

Произход, стопанско значение, разпространение

Културният лен (срещан още като лън и сейрек) е познат на човечеството от векове. Археологическите доказателства за отглеждането на лен датират още от преди 6000 г. пр.н.е. и се счита за една от най-старите и полезни култури. Ленът произхожда от Средиземноморието и Средна Азия. Най-ранните доказателства за това, че хората са използвали дивия лен като текстил, идват от днешна Грузия, където изпредени, боядисани и наплетени диви ленени влакна са открити от група учени, начело с д-р Елисо Квавадзе от Института по палеобиология към Националния музей на Грузия, в пещерата Джуджуана и датират от горния палеолит, преди 30 000 години. До XVIII в. е и най-важната влакнодайна култура в световен мащаб.

Тъканите от лен се износват по-бавно и по-малко се замърсяват, поради което и по-лесно се изпират. Дрехите, ушити от ленени тъкани, са здрави, хигиенични, удобни, електронеутрални и хигроскопични, създават приятна хладина през лятото. С усъвършенстването на машините за предене постепенно се измества от памука, макар да е известно, че лененото влакно е два пъти по-здраво от памучното. Някои от тези качества обуславят и широкото използване на лененото влакно за технически изделия – брезенти, платна, филтри, въжета, а остатъците от ленените стъбла се използват за специална хартия за банкноти и термоизолация (Кирчев, 2019).

Ленът е бил използван като източник на храна и естествено слабително средство още от древните гърци и египтяни. Също така се е използвал като храна в Азия и Африка (Berglund, 2002; Jhala & Hall, 2010). През VIII век Карл Велики считал лена за толкова полезен и важен за здравето на своите поданици, че прокарал закони и специални правила за неговата консумация (Кирчев, 2019). Уникалните и разнообразни свойства на лена възраждат интереса към тази култура. През 2005 г. приблизително 200 нови храни и продукти за лична хигиена са въведени на американския пазар, съдържащи лен или ленени съставки (Jhala & Hall, 2010; Morris, 2007).

Ленените семена се срещат в кафяви и жълти (златни) разновидности. Лененото семе (Фиг. 1) се очертава като важна функционална хранителна съставка поради богатото си съдържание на α-линоленова киселина (ALA, омега-3 мастна киселина), слузни вещества (6-12%), тлъсто масло (30-40%), цианогенният гликозид линамарин (C10H17NO6), лигнани и фибри. Масата на 1000 зърна (МХЗ) е между 3 и 16 g.

Фигура 1. Семена от лен

Лененото масло, фибрите и ленените лигнани имат потенциални ползи за здравето като намаляване на сърдечно-съдови заболявания, атеросклероза, диабет, рак, артрит, остеопороза, автоимунни и неврологични разстройства. Лененият протеин помага при превенцията и лечението на сърдечни заболявания и подпомага имунната система. Като хранителна съставка, ленът или маслото от ленено семе се включва в печива, сокове, мляко и млечни продукти, кифли, сухи тестени изделия, макарони, месни продукти и др.

Фигура 2. Употреба на лен – схематична диаграма

Въпреки че ленът се отнася към влакнодайните култури, в съвременното земеделие, поради ценните качества на лененото масло, неговото отглеждане е застъпено в по-голяма степен като маслодаен (Кирчев, 2019). Това ясно може да се види на Фиг. 3 по-долу.

Фигура 3. Реколтирани площи с лен за влакно и лен за семена в световен мащаб в периода 1989-2023 г. Източник: FAOSTAT | © FAO Statistics Division

За периода 1989-2023 г. реколтираните площи с влакнодаен лен в световен мащаб са намалели с 79,23%, а тези с лен за семена – с 29,14%. Най-много площи с лен за семена са били заети през 2022 г. (4 534 773 ha), а най-малко – през 2007 г. (1 977 659 ha). Най-много площи с влакнодаен лен са били заети през 1989 г. (1 203 442 ha), а най-малко – през 2014 г. (203 381 ha).

Фигура 4. Десетте държави с най-големи реколтирани площи от лен за периода 1993-2023 г. Източник: FAOSTAT | © FAO Statistics Division

Биологични особености. Систематика

Ленът е едногодишно тревисто растение с високо стъбло – от 60-70 до 100-120 cm. Кореновата му система (Фиг. 5) е осев тип, слабо развита, с ниска усвояваща способност. Поради тази причина има големи изисквания към наличието на леснодостъпни хранителни вещества в почвата.

Фигура 5. Коренова система на лен

Стъблото е изключително тънко (1-2 mm в диаметър), цилиндрично, с характерна липса (или много малък брой) на разклонения. Стъблото на маслодайния лен е по-ниско (до 50 cm). Листата са разположени последователно, тясно ланцетни, гладки, голи, със заострен връх, доста често покрити с восъчен налеп, който им придава синкавозелен оттенък. При настъпване на фаза техническа зрялост листата пожълтяват от основата към върха на стъблото, като постепенно опадват. Съцветието – сенниковиден грозд, разположено на върха на стъблото и разклоненията му. Плодът е сферична 5-гнездна разпукваща се кутийка, в която се формират до 10 броя семена (най-често 6-8 броя). Цветовете са събрани в рехави метлици на върха, съставени от 5 свободни чашелистчета (Фиг. 6), 5 венчелистчета в разнообразни цветове (например сини при Linum usitatissimum L., розови при Linum pubescens Banks & Sol., бели при Linum catharticum L.), 5-гнезден плодник със стълбчета и крилца и 5 тичинки. Ленът се самоопрашва, като процентът чуждо опрашване при тази култура е нисък.

Фигура 6. Плодните кутийки и венчелистчетата, погледнати отгоре  

Ленът принадлежи към род Linum (Лен) на семейство Linaceae (Ленови). Това ботаническо семейството е космополитно и включва около 250 вида в 14 рода. Най-разпространен е обикновеният (културният) лен Linum usitatissimum L., включващ следните 3 по-важни подвида (Кирчев, 2019):

• ssp. mediterraneum Vav. et Ell. (средиземноморски) – с високи до 50 cm растения, едри кутийки и семена с маса на 1000 броя 10–13 g;
• ssp. transitorium Ell. (междинен) – с високи 50–60 cm растения и семена с маса на 1000 броя 6-9 g;
• ssp. eurasiaticum Vav. et Ell. (европейско-азиатски) – с различна височина и разклоненост на стъблата, с дребни семена с маса на 1000 броя 3-8 g.

Последният е най-разпространен като култура. Към него принадлежат разновидностите (Кирчев, 2019):

• var. elongata – за влакно;

• var. brevimulticaulia – за масло;
• var. intermedia – междинен;
• var. prostrata – стелещ се (без съществено значение).

Някои сортове лен са Маркиз, Импрес, Омегалин, Аттила.

Фенофази и агротехника

През своята вегетация културният лен преминава през следните фенофази: поникване, „елхичка“ (18-20 дни след поникване), бърз растеж, бутонизация, цъфтеж, узряване (зелена зрялост, ранна жълта, жълта и пълна зрялост). Продължителност на вегетацията: 85-90 дни.

Обработка на почвата

Заради своите дребни семена ленът изисква плитко и твърдо почвено легло. Oсновната обработка на почвата се състои в оран на дълбочина 22-25 cm, извършена веднага след прибирането на окопните предшественици. При стърнищен предшественик след жътвата и изнасянето на сламата е по-целесъобразно предварително да се извърши подметка на стърнището или дискуване, за да се запази влагата и да се провокират плевелните семена да поникнат (ако е невъзможна незабавна дълбока оран по различни причини).

Ленът е с леки и дребни семена. Това изисква при предсеитбената подготовка рано напролет почвата да бъде доведена до градинско състояние, с плитко и твърдо легло. Постига се с 1-2 обработки с култиватор и брана едновременно на дълбочина 5-7 cm (Кирчев, 2019). Добре е при тревни полета да се извърши лющене на 6-7 cm. В планински и предпланински райони с наклонени терени площта се изорава напролет на дълбочина 18-20 cm, след което се извършва повърхностна плитка обработка.

Ленът НЕ понася засяване след себе си, поради възможността от намножаване на причинители на гъбни болести, основно от род Fusarium. Засяването на същата площ трябва да се извърши НЕ по-рано от 5-6 години след последното засяване.

Сеитба

За сеитба на лен се използват много добре почистени семена с чистота не по-ниска от 94% и кълняемост над 85%. Обеззаразяването на семената трябва да бъде единствено сухо, тъй като семената на лена стават слузести и лепкави при намокряне.

Сеитбата се извършва рано, когато температурата на почвата достигне 8℃, тоест март-април за различните райони на страната. Сеитбата е тесноредова на 7-8 cm междуредие с 2500 до 3000 кълняеми семена на 1 m² (≈ 12-14 kg/da).

Торене

Прилагането на химически торове, особено азотни (N), фосфорни (P) и калиеви (K) торове, се счита за широко ефективна агрономическа практика за подобряване на производителността на културите (Cui et al., 2022; Zhao et al., 2020). Ленът е със слабо развиваща се коренова система и има големи изисквания към наличието на леснодостъпни и в лесно усвоима форма хранителни вещества в почвата. Според Иванова и др. (2019) за  формирането на 100 kg продукция растенията извличат 1,5 kg N, 0,5 kg P₂O₅ и 1,5 kg K₂O. Въпреки че у нас ленът се тори главно с минерални торове, за торене на лена може да се използва също много добре угнил оборски тор.

Темпът на извличането през отделните фенофази безспорно е различен. Според автори най-интензивното извличане става през фазите на бърз растеж, бутонизация и цъфтеж. Критичен по отношение на постъпването на азота е периодът от фаза „елхичка“ до бутонизация; на фосфора – от поникването до фаза “елхичка“, а на калия – през първите три седмици на растежа, което затвърждава нуждата от осигуряване на жизнено необходимите макро- и микроелементи.

Когато азотът е в недостиг или излишък, наблюдаваме намаляване качеството на лененото влакно и рандемана. Фосфорът е елементът, който играе ролята на ускорител на узряването, а качеството на влакното и добива. Известно е, че, ако са налице излишни количества азот, калият може да ги неутрализира.

Приложението на органични торове може да координира растежа на растенията и хранителните вещества в почвата, като по този начин значително увеличи ефективността на използване на NP тора, като същевременно увеличи добива на зърно и подобри качеството на семената (Cui et al., 2022; Zhao et al., 2014). Проучванията показват, че дългосрочното комбинирано приложение на органични и химически торове може да регулира оттичането на почвения азот, да добави въглерод от почвената микробна биомаса и да намали излужването на почвения азот и замърсяването на подпочвените води (Cui et al., 2022; Yang et al., 2020a).

Внасянето на необходимите торове може да се осъществи дробно, като азотните торове внасяме с предсеитбената подготовка на почвата, а фосфорните и калиевите торове – преди оранта.

Грижи през вегетацията.

Състоят се главно в борба с плевелите, болестите и неприятелите (Кирчев, 2019)¹.

Борба с плевелите. Ленът е култура, която силно се потиска от плевелите, а при заплевеляване в периода на поникване посевите се разреждат. Добивът и качеството на влакното при силно заплевеляване са по-ниски (Тонев и др., 2019). Икономически най-важните плевели при лена от едногодишните са див овес (Avena fatua L.), полска лисича опашка (Alopecurus myosuroides Huds.), ветрушка (Apera spica-venti (L.) P. Beauv.), бяла куча лобода (Chenopodium album L.) и др., от многогодишните – поветица (Convolvulus arvensis L., 1753), видове паламида (Cirsium spp.) и др., а също и тясно специализираните към културата плевели – ленена пиявица (Lolium remotum Schrank), ерука (Eruca spp.), ленен ленак (Camelina alyssum subsp. integerrima) и др.

Борбата с лена на този етап не може да бъде високоефективна без да се употребяват хербициди. S-метолахлор (Дуал Голд 960 ЕК в доза 120 ml/da) успешно може да се използва след сеитбата, преди поникването на културата и плевелите, при прогноза за смесено заплевеляване от едногодишни житни и широколистни плевели (без полския синап, Sinapis arvensis L.). През вегетацията на лена във фаза „елхичка“ при заплевеляване на лена с едногодишни широколистни плевели се прилага бентазон (Базагран 480 СЛ – 200 ml/da). За борба срещу едногодишни житни плевели се използват препарати с активните вещества пропаквизафоп (Ажил 100 ЕК в доза 75-120 ml/da или Шогун 100 ЕК отново в доза 75-120 ml/da), квизалофоп-П-етил (Леопард 5 ЕК – 100 ml/da), флуазифоп-П-бутил (Фузилад Форте 150 ЕК в доза 80-200 ml/da).

Борба с болестите. Икономически най-важните болести по лена са фузарийното увяхване, антракнозата, бактериозата, кафявите листни петна (Кирчев, 2019). В случай на брашнеста мана или септориоза по лена може да се приложи тебуконазол (Мистик 25 ЕВ в доза 100 ml/da). Обеззаразяването на семената, използването на устойчиви сортове, правилните полски сеитбообръщения и унищожаването на растителните остатъци представляват добър начин за извеждане на борба с болестите по лена.

Борба с неприятелите. Срещу леновата бълха и кръгломиниращ молец се прилагат препарати на база циперметрин, който е и един (Поли 500 ЕК, Циперкил 500 ЕК, Циперт 500 ЕК или Цитрин Макс, и 4-те в доза 5 ml/da). С тях трябва да се внимава, предвид факта, че са с маркировка SPe8 (опасни за пчелите)!

Прибиране

Влакнодайният и междинният лен (предназначени за влакно) се прибират в ранна жълта зрялост с леноскубачки, а посевите с цел семепроизводство – в жълта зрялост, отново с леноскубачни машини. Освен с такива машини, прибирането може да бъде и еднофазно. Маслодайният лен се прибира еднофазно във фаза пълна зрялост със зърнокомбайн.

Ленът в условията на променящия се климат

Изменението на климата се счита за основното глобално предизвикателство, което засяга човешкото здраве и продоволствената сигурност (IPCC, 2014; Qin et al., 2025; Wang et al., 2020). Няколко проучвания посочват, че изменението на климата ще продължи да оказва отрицателно въздействие в световен мащаб (Antwi-Agyei & Nyantakyi-Frimpong, 2021; Qin et al., 2025; Wang et al., 2020). Според Ali & Erenstein (2017) практиките за адаптация играят жизненоважна роля за устойчивостта на земеделските производители и смекчаването на неблагоприятните последици от изменението на климата. Адаптацията към климата обаче е сложна и зависи от различни фактори, като например възприятията на земеделските производители, стратегиите за адаптация и предизвикателствата при прилагането им (Esfandiari et al., 2020; Qin et al., 2025).

През 2022 г. François Beauvais et al. публикуват изследване относно последиците от изменението на климата върху лененото влакно в Нормандия до 2100 г. Резултатите сочат, че покачващите се температури в края на века биха довели до намаляване на цикъла на пролетното ленено влакно. В резултат на това зрелостта на растенията би настъпила преди края на лятото, като по този начин би се предпазила културата от недостиг на вода. След суха и топла пролет, ленът няма да натрупа по-голям воден дефицит по време на своя цикъл, отколкото днес (Beauvais et al., 2022). В условията на променящия се климат вероятно тези резултати биха могли да се отнесат и за условията на България.

Реализиране на продукцията

Реализирането на пазара на продукцията от културен лен изисква добре обмислена стратегия, която трябва да бъде съобразена с типа продукция (лен за семена, лен за влакно и т.н.) и мащаба на производство. Различните продукти от лен имат различни пазари (Таблица 1).

Таблица 1. Целеви пазари на ленените продукти

Възможно е да се осъществи пряка продажба, например на фермерски пазари. Те са изключително актуални и особено подходящи за ленено масло и семена. Собствен уебсайт или онлайн магазин също са добър вариант. Този канал за реализация позволява сравнително висока печалба, се прилага по-рядко и изисква усилена маркетинг стратегия. Други канали за реализация могат да бъдат участия в изложения (например пловдивското изложение Агра или BioFach), договори с биомагазини и аптеки и директният контакт с преработватели (мелници, биопроизводители, производители на масло или текстилни предприятия).

За по-големи поръчки и износ се препоръчва присъединяване към земеделски кооперации, а за съвместна преработка и маркетинг – обединението с други производители на лен. Ако продукцията е в по-големи количества, е добре да се потърсят търговски посредници или дистрибутори за чужбина. За големи количества добри алтернативи са също участието в платформи като TradeKey, Agro-Market24, Made-in-Europe, Alibaba и др. и съдействието от Българската агенция за насърчаване на износа (BAI).

Заключение

Ленът (Linum usitatissimum L.), култивиран като маслодайна или влакнодайна култура, е може би едно от най-древните растения изобщо (Deyholos, 2006; Kumar et al., 2019). На Индийския субконтинент тази култура се отглежда главно като маслодайна култура на обширни площи. Въпреки това, то е едно от най-естествените и екологични текстилни влакна, особено отглеждано в Европа и Китай. Ленът се нарежда на четвърто място сред световните търговски влакнодобивни култури (Bolton, 1995; Kumar et al., 2019), което го прави изключително ценен в текстилната промишленост. Освен това, ленът притежава редица лечебни свойства – действа омекчаващо, противовъзпалително и леко слабително. Използва се при колит, ентероколит, хронична констипация, уретрит, гастрит и бронхит, а външно – при артрити, циреи, изгаряния, импетиго и други кожни болести. Известно е, че тлъстото масло помага също и при менопауза, затлъстяване и аритмия.

Ленът е растение на умерения климат, без резки температурни колебания. Изисква много почвена и въздушна влага през бутонизацията и цъфтежа. Въпреки това, агротехниката на лена не е сложна и позволява отглеждането и популяризирането му в България. От своя страна, това би довело до много ползи в бита и промишлеността, а защо не и в земеделието.

Литература

1. Кирчев, Х., 2019. Лен. В: ИВАНОВА, Р. (ред.). Растениевъдство, стр. 219–227. ISBN 978-954-517-277-9. Пловдив: Академично издателство на Аграрния университет.
2. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, 2023. Лен. В: КРЪСТЕВА, И.; КОЖУХАРОВА, Е; АНЕВА, И.; ЗДРАВЕВА, П.; ШКОНДРОВ, А. (ред.). Енциклопедия лечебни растения, стр. 158–159. ISBN 978-619-195-356-1. Българска академия на науките: Книгомания.
3. Тонев, Т., 2019. Лен и коноп. В: ДИМИТРОВА, М. (ред.). Хербология, стр. 242–243. ISBN 978-954-8319-75-1. София: Виденов и син.
4. Трънков, И. и др., 2005. Отглеждане на земеделски култури. София, изд. „Дионис“, стр. 165–166.
5. Beauvais, F. et al., 2022. Consequences of climate change on flax fiber in Normandy by 2100: prospective bioclimatic simulation based on data from the ALADIN‑Climate and WRF regional models. Theoretical and Applied Climatology, 148, 415–426. ISSN 1434-4483. https://doi.org/10.1007/s00704-022-03938-4
6. Cui, Z. et al., 2022. Agronomic cultivation measures on productivity of oilseed flax: A review. Oil crop science, 7(1), 53–62. ISSN 2096-2428. https://doi.org/10.1016/j.ocsci.2022.02.006
7. Food and Agriculture Organization of the United Nations (FAO). FAOSTAT. FAO Statistics Division. Crops and livestock products. Retrieved from: www.fao.org/faostat/en/#data/QCL.
8. Goyal, A. et al., 2014. Flax and flaxseed oil: an ancient medicine & modern functional food. Journal of Food Science and Technology, 51(9), 1633–1653. ISSN 0975-8402. https://doi.org/10.1007/s13197-013-1247-9
9. Jhala, A., & Hall, M., 2010. Flax (Linum usitatissimum L.): Current Uses and Future Applications. Australian Journal of basic and Applied Sciences, 4(9), 4304–4312. ISSN 1991-8178.
10. Karpova, M. et al., 2021. The effectiveness of technological methods for the cultivation of oil flax. BIO Web of Conferences, 37, 1–4. ISSN 2117-4458. https://doi.org/10.1051/bioconf/20213700139
11. Kumar, A. et al., 2019. Growth, yield and quality improvement of flax (Linum usitattisimum L.) grown under tarai region of Uttarakhand, India through integrated nutrient management practices. Industrial Crops and Products, 140, art. 111710. ISSN 1872-633X. https://doi.org/10.1016/j.indcrop.2019.111710
12. Qin, Y. et al., 2025. Farmers' perceptions of precision agriculture technologies as a path towards climate change mitigation. Agricultural Sciences/Agrarni Nauki, 17(44), 5–13. ISSN 3033-0149. https://doi.org/10.22620/agrisci.2025.44.001

    ---

    ¹ Всички посочени препарати са актуални и разрешени за употреба от БАБХ към юни 2025 г.