Corteva

ИНТЕРВЮ: Асоциация Растителнозащитна Индустрия България (АРИБ) позиционира нов поведенчески модел

Автор(и):  Емил Иванов
Дата: 16.09.2015      1972

Разговор с Веселин Петков, председател на УС на Асоциацията Растителнозащитна Индустрия България/АРИБ/, кънтри мениджър Балкански хъб Дю Пон Растителна защита

Г-н Петков, кои са актуалните ключови цели на АРИБ, обединението на водещите мултинационални компании в търговията с пестициди на българския пазар? Има ли асоциацията идеи, енергия и инструментариум да влияе на процесите на интензификация и модернизация на националната ни растителна защита?

Новите темпове и реалности налагат нов начин на мислене и промяна на поведенческия модел. Този динамичен процес изисква креативност, позитивност, компетентност, активност. Ще се опитам да конкретизирам тези уводни думи. АРИБ е съсредоточила своя професионален потенциал в реализирането на три структороопределящи проекта. Първият е борба с нелегалния внос на продукти за растителна защита, вторият е безопасна употреба на пестициди и третият – управление на отпадъците, става дума за употребените опаковки.

Нелегалната търговия с продукти за растителна защита е силно чувствителна тема у нас. Последствията от престъпния бизнес са многопосочни. Досегашните действия срещу мащабната опасност не дават резултати. Споменахте, че АРИБ инициира нова концепция срещу това голямо предизвикателство.

АРИБ стартира пилотен проект на ЕСРА за борба с нелегалния внос на пестициди. Кординатор на този съвсем нов инженеринг е г-н Гарвин Булон, водещ експерт по темата в ЕСРА.

По-наблюдателните ще забележат – в тази специална мисия се включват възможно най-много институционални партньори – растителнозащитната администрация и бизнес, политици, митница, полиция, ДАНС, земеделски браншови организации. Този силно мотивиран актив осъществява обмен на информация в реално време и дефинира начин на противодействие. Платформата създава връзка между различни хора и институции, акумулира обратна връзка, базирана на различни взаимодействия.

Определено смятам, че успяхме да мобилизираме широкоформатен ангажиран екип. Индикация, че това е факт бе и обучението, което заедно с БАБХ, направление “Растителна защита”, организирахме в края на март на граничните пунктове Лесово и Капитан Андреево със служители на митницата и полицията. Разработихме и специален Наръчник, който регламентира мерките и взаимодействието на отделните участници във всяка акция. Тези приоритети са базирани на строго спазване на юридическите разпоредби. Имам предвид законите за защита на търговските марки, защита на растенията, законите за митниците, Наказателния кодекс и т.н.

Асоциацията сключи и базов договор с авторитетна международна дедективска агенция, която се ангажира с разследване на подадените сигнали за нелегален внос на пестициди от членовете на АРИБ с всички ангажименти за спазване на антитръстовите правила.Част от активността на АРИБ по злободневната тема е и предложението за криминализиране на нелегалната търговия с препарати за растителна защита, което е в ход, в атмосфера на политическа воля да бъде включена тази строга мярка в Наказателния кодекс.

Накратко: това е формулата, която силно вярвам, ще сработи успешно. Нулевата толерантност е единствената адекватна реакция срещу този престъпен бизнес! Българското земеделие е заинтересовано да бъде сложен край на зависимосттаму от паралелния “черен” внос.

Следващата инициатива, знак, че АРИБ участва активно в мащабната трансформация на растителната защита в България, е проблемът за безопасна употреба на ПРЗ. Кои са компонентите и параметрите на тази мярка с ясно очертани екологични и здравни приоритети?

Тази идея се реализира в тясно сътрудничество между АРИБ и БАБХ, направление “Растителна защита”. Внедряват се добрите практики, включващи безопасна употреба на пестициди. Една от характеристиките на този проект е мащабната му визуализация, неговата идентичност и разпознаваемост.

Което ще рече...

Използват се всички възможности за информиране на широк кръг заинтересовани среди и лица - технически презентации на екипите на компаниите, членове на АРИБ, с фермери, срещите, организирани от БАБХ със специалисти по растителна защита в 28-те административни региона на страната, отпечатването на брошури, указания, медийно присъствие... Тази мащабна акция повишава нивото на компетентност на всички участници в осигуряването на екологичните и здравните изисквания и правила.

Третият проект на АРИБ – управление на дейността по унищожаването на употребените опаковки на ПРЗ, е следващото доказателство, че мултинационалните агрохимически компании инвестират в екологосъобразните технологии. Демонстрират ангажираност и отговорност към тази тема, със силен социален аспект.

Миналата година бе дадено началото на пилотна схема в Североизточна България, която включва три стъпки – правилно измиване и изплакване на употребените опаковки, складиране на безопасно място и предаването им в пунктовете за приемане. Събирането на този ненужен амбалаж е напълно безплатно за земеделските производители, сключили договор с фирмата-изпълнител, и засега се финансира от БАСФ, Байер КропСайанс, Синджента, Дю Пон, Дау АгроСайънисс и Ефтимиадис. Към групата през тази година ще се включи и Монсанто. Няколко резултата. През миналата година в този регион са събрани 30 % от всички опаковки, използвани в страната, енергийната ефективност е 100 %. АРИБ инициира поправка в Закона за опасните вещества – материалът, от който са произведени опаковките, да бъде признат за безопасен отпадък. Ако това се случи, а то е на път да се случи, по примера на други страни в ЕС, тези пластмасови опаковки няма да се изгарят, както досега, а ще бъдат рециклирани и от тях ще се произвеждат тръби и други строителни материали.

Тук му е мястото да спомена, че според оценката на ЕСРА, България е страната, където този проект са развива най-успешно в рамките на ЕС. Европейската Асоциация за Растителна Защита е персонално ангажирана с реализацията му в България, двама нейни експерти осъществяват мониторинг и дават предписания за всяка следваща стъпка.

През 2015 г. българският оператор на проекта – фирмата Скалар ЕКО, ще продължи разширяването на територията в още 9 региона от Централна и Северозападна България. По този начин проектът ще бъде приложен в цяла Северна България. В тази връзка искам да информирам аграрната общественост, че още през есента в проекта ще бъде включен Ямболският регион, което ще сложи началото на осъществяването му и в Южна България.

АРИБ депозира в ИНРА своето предложение за лого на проекта. След регистрацията му в патентното ведомство всички компании, които финансират проекта, ще го включат в етикетите на опаковките си.

Това изчерпва ли динамиката в този проект?

Използвам трибуната да кажа, че всяка търговска фирма на пестициди в България, независимо дали е член или не е член на АРИБ, може да се включи в проекта. Резултатите от него ще ни послужат да аргументираме още веднъж пред екоминистерството безвердността на опаковките и включването им в зоната на безопасните отпадъци.

С други думи: ние активирахме една концепция, тествахме и доказваме, че работи.

Резултатите от активността на АРИБ е факт! И част от тези резултати са плод на ефективните и многобройни партньорства. Вярна ли е тази преценка?

АРИБ демонстрира диалогичност, комуникативност и позитивни нагласи. Тази корпоративна философия успешно генерира добри резултати, печели съмишленици за каузата иновативна, многофункционална и безопасна растителна защита в България.

Г-н Петков, благодаря Ви за любезността и готовността да споделите с нашите читатели важни моменти от дейността на АРИБ.


АРИБ

АРИБ е част от Европейската Асоциация за Растителна Защита/ЕСРА/. Пълноправни членове на АРИБ са представителствата на мултинационалните агрохимически компании у нас: БАСФ, Байер КропСайанс,Синджента, Дю Пон, Дау АгроСайънсис, а много скоро и Монсанто. Асоциирани членове са Адама, Кемтура, Суммит Агро и Ефтимиадис.