Ден на фермера в Садово ¬– култури подходящи за алтернативно и биологично земеделие

Българска селекция от житни култури, алтернативни култури и култури подходящи за биологично земеделие бяха представени на традиционния Ден на фермера в Садово на 30 май 2025 г. Събитието се провежда ежегодно в Института по растителни генетични ресурси "Константин Малков" (ИРГР) и успява да събере на едно място фермери, партньори, учени, преподаватели от страната и чужбина, докторанти и журналисти.

Проф. д-р Ялчин Кая, водещ селекционер по слънчогледа от Изследователския център по растениевъдство към Тракийския университет в Одрин приветства домакините и гостите на Деня на фермера 2025 от името на Балканската асоциация на семената.

Присъстваха и преподаватели от Казахстан, провеждащи стаж в ИРГР по програма Болашак 500 учени.

След официалното откриване на събитието от доц. д-р Катя Узунджалиева, директор на ИРГР- Садово, гостите посетиха демонстративното поле и се запознаха с характеристиките на сортовете пшеница, ечемик, тритикале, ръж, овес и зимен грах, създадени в Института.

Тази година около 90% от посевите в страната са в много добро състояние с очаквания за високи добиви, научаваме от гл. ас. Иван Алексиев, който през последните седмици успява да посети разлчини полета както в Южна България, така и в Добруджа.

В Института по растителни генетични ресурси в Садово имат опит с всички полски култури. Тук се намира Националната семенна генбанка, където се поддържат повече от 70000 образци при над 600 растителни вида и това налага изследователите от Садово да са запознати с множество непопулярни култури.

В днешно време се наблюдава все по-засилен интерес към алтернативните култури, които могат да бъдат не само ценен източник на хранителни вещества за хората и животните, но и да влизат в новите програми за сортове, подходящи за промените в климатичните условия.

Алтернативните култури на Института по растителни генетични ресурси "Константин Малков"   

Тази година една от културите, които привлече вниманието на гостите с красиво цъфналите си цветове, е ленът. Той е пролетна култура, произхождаща от Средна Азия и Средиземноморието, която изисква подходящи предшественици като житните култури, разказва гл. ас. Алексиев.

Слабата му устойчивост на фузарийно увяхване налага той да се връща на същото поле в сеитбообращението след 5-6 години, защото настъпва т.н. “уморяване” на почвата и силно намаляване на добива.

Ленът се засява през март, тъй като пониква при 6-8 °С. Сеитбата се извършва тесноредово  при дълбочина 2-4 cm със сеитбена норма от 8-12 kg/da.

Маслодайният лен се прибира еднофазно с комбайн, а влакнодайния със специална леноскубачна машина, която прави растенията на снопи.

От гл. ас. Алексиев разбираме, че ленът е маслодаен, влакнодаен и междинен, така той  може да се използва и за масло и за влакно.

Лененото масло, единствено от растителните масла, съдържа Омега-3 мастни киселини, а като прибавим калия, магнезий, лецитин, цинк, протеини, както и витамини от групата В, става ясно защо то е толкова полезно и търсено.

Друга непозната за нашия фермер култура, любима храна за пчелите, е фацелията. Тя е много медоносна, но може да има и декоративни функции. Установено е, че притежава характерен аромат, който силно привлича пчелите, отделя много нектар и от един декар могат да се получат до 35 кг. мед. Продължителността на цъфтежа е голям, до 40-45 дни.

Тази култура е изключително подходяща и като междинна култура за зелено торене. Тя се отличава с бърз начален темп на растеж, висока степен на покриване и засенчване на почвената повърхност, като силно потиска развитието на плевелите. Тъй като растенията измръзват пълноценно, когато са в напреднало развитие, фацелията е много подходяща като покривна култура, след която може да се практикува дори и директна сеитба. 

Фацелията не е близка до икономически важните култури и затова не е преносител на важни болести и неприятели, което я прави чудесна съставна част от всяко сеитбообръщение.

Като медоносна култура, или за семена фацелията се засява в края на март и април, а като междинна култура в края на юли и август. Сеитбата е тесноредова, на дълбочина 2-3 cm, а сеитбената норма е между 800 и 1200 g/da. Тя узрява неравномерно, затова се препоръчва жътвата да стартира, когато започнат да падат първите узрели семена.

В края на май на опитните полета на ИРГР – Садово видяхме още една алтернативна култура ­– бурчак или горчив фий. Това е едногодишна култура от семейство Fabaceae и се отглежда в района на Средиземноморието, Западна и Централна Азия, Северна Африка и Америка.

Освен че е източник на протеини и предпочитана храна за животните, лечебно и подкрепящо средство за хората, това растение обогатява почвата с азот и е отличен избор за предшестваща култура за зимните житни насаждения. Бурчакът освобождава рано площите и това позволява рано да се подготвят за зимните посеви.

Не случайно семена от тази култура се съхраняват и в подземното хранилище на архипелага Шпицберген, където се пазят образци от най-ценните растителни видове.

В ИРГР Садово предлагат и голямо разнообразие от сортове овес с различни направления за използване. Сорт Мина е пролетен голозърнест сорт. Това му качество предполага употребата му с много добри резултати основно като диетична храна за хората, а през последните години голото зърно е търсено от гълъбарите. Сорт Калоян е зимен плевест сорт овес годен за използване като отлично фуражно зърно, за зелена маса и е изключително подходящ за биологично земеделие. Сорт ИРГР Марина е първият български зимен голозърнест овес, който съчетава предимствата на вече споменатите сортове. Възможност да се сее на есен, което му дава големи предимства при пролетно засушаване и отлични хранителни показатели.

Част от открития ден беше и представянето на целите и резултатите, постигнати по проект "Проучване на генетичното разнообразие на видовете Aegilops във флората на България", финансиран от Фонд "Научни изследвания". Видовете Aegilops, които са див родственик на пшеницата, са  устойчиви на различни стресови фактори, като засушаване и засоляване. Те могат да бъде подходящ кандидат за кръстосване с хлебни пшеници, както и за формиране на нови селекционни линии, притежаващи високи нива на толерантност към засушаване. Генотипове на вида могат да предоставят възможни източници на физико-химични качества за използване в бъдещи селекционни изследвания.

По време на открития ден беше проведено и демонстрационно пръскане на посевите с дрон от фирма DJI Agriculture, с възможност за автономно управление посредством изкуствен интелект. Използването на тази техника е част от интелигентното земеделие, проект който се осъществява  в Садово.

Суммит Агро Румъния, клон България, дългогодишен партньор на ИРГР и основен спонсор на мероприятието, запозна гостите с продуктовата си листа и иновативни решения за устойчиво земеделие. Фирмата работи в тясно сътрудничество с науката не само в България, но и на световно ниво.

„Ние сме верен приятел на всеки стопанин, защото сме заедно с тях на всеки един етап – от сеитбата до жътвата. Можем да предложим технология за всеки един етап на полето”, подчерта Стефан Топалов, мениджър продажби и ключови клиенти Южна България.

В портфолито си наред с конвенционалната растителна защита през последните 4-5 години залагат и на биологичното земеделие, което включва широка гама от биологични продукти.

МеДи+Р  ООД представи биологичните продукти и азотофиксиращи бактериии.