Картофите втора реколта дават качествен посадъчен материал за следващия сезон

Опитните градинари знаят, че втората реколта картофи е тази, която е подходяща за зимно и пролетно потребление - наред със средно ранното производство. За отглеждане на картофи като втора култура се използват площите, освободени от ранните зеленчуци като спанак и тиквички, както и зърнените, бобови и други култури, прибрани до средата на юли.

Предимствата на втората реколта картофи са, че те могат да се съхраняват по-дълго и се запазват здрави до пролетта, а от техните клубени се получава качествен посадъчен материал за следващия сезон. За втора култура се избират сортове картофи (Надежда, Агрия, Импала, Дезире, Аринда, Бинте, Конкорде, Трезор и др.), които имат по-къса вегетация, прорастват по-бързо, не губят сили за продължително развитие на стъблата, но залагат клубени.

Съзряващите при понижена температура картофи са по-слабо податливи на болести и вредители като стъблената нематода и колорадския бръмбар, за който през септември времето вече е студено, но често клубените са нападнати от картофен молец.

Картофен молец

Неприятелят напада клубените на картофите в периода от “завяхване на листната маса” до прибиране на реколтата или при съхранение в картофохранилищата. Заразяването на клубините на полето става при излюпване на ларви от яйца, които са снесени по листата, попадат на повърхността на почвата и достигат до клубените през пукнатини или навлизат в клубените от изсъхналите стъбла или директно пеперудите снасят яйца върху подаващите се от почвата клубени.

В картофохранилищата женските снасят върху клубените, като гъсеницата се вгризва обикновено около очите на клубените, храни се с месестата част под кожицата, образува ходове, над които епидермисът на клубена хлътва и образува жлеб. В някои случаи гъсеницата се вгризва във вътрешността на клубените. При храненето си образува ходове, изпълнени с кафяви извержения и паяжини, смесени с дребни частици от картофа. Ходовете са с различна дължина и с ширина от 2 до 5 мм. В силно нападнатите клубени има много ходове, изпълнени с извержения, върху които се развиват различни микроорганизми и напълно унищожават  клубените.

Контрол

Агротехническите мероприятия  срещу картофения молец включват:

- Навреме прибиране на реколтата и унищожаване на растителните остатъци;

- Химично третиране на листната маса преди окосяване, което да се извърши привечер с контактен препарат, с къс карантинен срок;

- Клубените веднага да се прибират в хранилищата, като не се допуска оставянето им на полето през нощта;

- Клубените с видими повреди се унищожават;

- Картофите в хранилищата се съхраняват при температура под 9 ˚С, тъй като молеца не снася яйца под тази температура;

- Отделно съхранение на картофите за семе от тези за консумация.

Картофите втора реколта се прибират след падане на сланите в края на октомври и началото на ноември, като това време зависи от климатичните условия на региона. Клубените се сортират, подсушават и се внасят за съхранение в подходящи помещения.

Дървените щайги са идеалени за съхранение на картофи

Картофи за съхранение

Клубените за семенен материал се съхраняват от 6 до 9 месеца, а тези за консумация и фураж - до момента на използването им. Съхраняват се: добре узрели клубени, със здрава кожица, без механични повреди и наранявания; свободни от гъбни и бактериални болести и неприятели; добре просушени, без излишна влага. Хранилищата трябва да са добре почистени от стари картофи и дезинфекцирани. Обеззаразяването може да се извърши с разтвор от 1 част 40% формалин и 40 части вода или 3% р-р на син камък. При съхранението периодично да се проверяват клубените и се отстраняват засегнатите от сухо и мокро гниене и нападнати от гъсеници на картофения молец. Оптимални условия за съхранение: температура 2-4º С и относителната влажност 90%, осигуряване на добра вентилация.