Червени листни петна по сливата – опасна болест у нас

Сливата, както всички овощни видове е гостоприемник на редица вируси, бактерии и гъби, които причиняват значителни повреди, като намаляват силно плододаването и влошават качеството на плодовата продукция. От гъбните болести значителни щети нанасят  ранно кафяво гниене и червените листни петна.

Болестта у нас е разпространена във всички райони, където се отглежда слива и ежегодно причинява повреди по чувствителните сортове.     

По листата се появяват отначало бледозелени, а по - късно бледожълти петна със закръглена форма с диаметър от  0,5 до 2,5 см. По - късно петната придобиват оранжево - червен цвят. Тъканите на петната са значително по - дебели от тези на здравата част. Петната са леко хлътнали, откъм горната повърхност на листната петура. При силно чувствителните сортове три четвърти от листната повърхност може да се покрие с петна. Силно напетнените листа се завиват  тръбовидно и окапват преждевременно. Плодовете от силно нападнати дървета са дребни и безвкусни, а ранно обезлистилите се дървета при студена зима  могат да измръзнат.

Причинител на болестта е гъбата  Polystigma rubrum /Pers./ De Candolle. от  семейство  Phyallachoraceae, род Polystigma. Гъбата презимува в заразените листа, където през пролетта се формират перитециите с аскуси и аскоспори.Аскоспорите обикновено узряват около периода на цъфтежа на основните сливови сортове.Спори се отделят в продължение на  около два месеца. Те се отделят от плодните тела при намокряне на заразените листа  и при попадане върху млади листа  причиняват заразяване. Симптомите на болестта се появяват след около 30 - 40 дни. Благоприятни условия за развитие на болестта се създават при температура от 10 до 26°С и при наличие на влага, която е необходима не само за отделяне на аскоспорите, но и за покълването им при попадане върху листата.

Борба

Санитарни мерки

Заораване на окапалите листа за унищожаване и намаляване на  зимуващата зараза.

Пръскане на окапалите листа  с боракс - 1%, с което се предотвратява образуване на асци и аскоспори.

Химическа борба

За опазване на листата от заразяване  се извършват 2 или 3 пръскания в зависимост от валежите по време на цъфтежа и  след него, а така също от зимуващата зараза и чувствителността на отглежданите сортове. Първото пръскане се извършва в края на цъфтежа или непосредствено след него. Второто пръскане обикновенно се извършва след интервал от 10 - 14 дни. Трето пръскане се провежда само през години с чести превалявания  след цъфтежа. Пръскане със системни и контактни фунгициди.

Засаждане на сравнително по – устойчиви на болеста сортове

От отглежданите у нас сливови сортове силно чувствителни на болестта са  Кюстендилска синя слива, Анна шпет, Кралица Виктория, Габровка, От ренклодите най - силно чувствителна е Едра зелена ренклода. Слабо чувствителни са София 2, Ашатан, Гилей и Стенлей.

Важно е стопаните да знаят, че първото пръскане срещу червените листни петна може да се съчетае с пръскането срещу ларвите на сливовата плодова оса.