Първият европейски закон за здравето на почвите – на път ли е да стане реалност?

Автор(и):  Растителна защита
Дата: 09.12.2021      465

Стратегията за почвите на Европейския съюз очертава планове за създаването на Закон за здравето на почвите, който да влезе в сила до 2023 г. съобщи Euractiv. Така почвата ще получи същия правен статут като въздуха, водата и морската среда. Първият опит за създаване на правна рамка за опазване на почвата в ЕС, бе поставен преди повече от десет години, но и в края на 2021 все още има много неизвестни по пътя за създаване на общ европейски закон за здравето на почвите.

Представената на 17 ноември стратегия за почвата разглежда състоянието на европейските почви и очертава рамка, в която да се предприемат действия срещу ерозията на почвата в държавите-членки на Съюза.

„Ние зависим от почвата, тъй като чрез нея произвеждаме храната си, но въпреки това 70% от почвата не е в добро състояние“, каза заместник-председателят на Комисията Франс Тимерманс на пресконференция при стартирането на стратегията.

За да се справи с този проблем, стратегията поставя редица амбициозни и необходими цели за възстановяване на почвите в ЕС.

Преди всичко това включва нов Закон за опазване на почвите на ЕС до 2023 г., с който състоянието на почвата трябва да бъде драстично подобрено до 2050 г., като преди това се направи оценка на въздействието. Комисията ще организира инициативи за „безплатно тестване на почвата“ на регионално ниво. Предвижда се разширяване на борбара с обезлесяването, ерозията и опустяването на земеделските земи, преработка на оборския тор и др.

Ако Европейският парламент и държавите-членки се споразумеят, това ще бъде първият закон за защита на почвата в ЕС.

Неуспехът да се приеме директива за почвите в целия ЕС е „основна причина за тревожното състояние на нашите почви“, се казва в стратегията.

Първият опит за създаване на правна рамка за опазване на почвата в ЕС, бе поставен преди повече от десет години от бившия комисар по околната

среда Янез Поточник, но беше блокиран от националните правителства.

Сегашният еврокомисар по околната среда Виргиниус Синкявичюс се надява, че този път ще се стигне до окончателни резултати, защото „политически пейзаж“ и нагласата на преговарящите страни е съвсем разлчина.

Стратегията за почвата на ЕС – далече от окончателен вариант

Въпреки амбициозната цел на стратегията някои от евродепутатите изказаха обаче съмнения и разочарования относно определени аспекти, по по-специално факта, че Комисията не е поела твърд ангажимент към правната основа за земеползването (LUCAS), освен това все още липсва обширна и пълна статистика за събиране на информация от държавите-членки.

А от асоциацията на земеделските производители в ЕС Copa-Cogeca изразиха загриженост относно плановете за подход към почвата в целия ЕС, като посочиха, че характеристиките на почвата са много различни във всяка една стран в ЕС, което затруднява дефинирането на общ подход. От Copa-Cogeca поискаха повече яснота относно това как включването на нови мерки, като например Закона за здравето на почвите, ще допълни съществуващите инструменти, които вече имат пряко и косвено

въздействие върху здравето на почвите, като Общата селскостопанска политика (ОСП) и Директива за нитратите.

Реално конкретните предложения за здравето на почвата бяха отложени за 2023 г., вместо да бъдат представени със стратегията.

„За да бъде ефективна, последното нещо, от което се нуждаят фермерите в ЕС, е нова административна тежест“, предупредиха от асоциацията.