Земеделските будители

Автор(и):  Растителна Защита
Дата: 01.11.2020      96

В деня на народните будители ще върнем времето назад, за да ви припомним, че делото на българските просветители ще открием и в създаването на земеделската наука у нас. Според Селскостопанската академия в далечната 1853 г. Никола Икономович – Жеравненеца издава първата книга за земеделие, с което поставя началото на селскостопанската литература в страната. Учител по образивание и душа той успява да систематизира основните насоки за развитието на земеделието в началото на 19 век в България.

Малко по-късно през 1888 г. Георги Златарски и Никола Лазаров се справят с трудната задача да издадат учбник по зоология за долните класове на средните училища  –“Животните”, илюстриран с 298 фигури. А в своя учебник по стопанство (Учебникъ по стопанството  – Домашно и полско градинарство, бубовъдство, пчеловъдство, птицовъдство и скотовъдство) от 1894 г. Димитър Попов пише, че любовта към земеделието, градинарството, пчеларството, бубовъдството трябва да се насърчават и разпространяват.

Първата земеделска опитна станция в България е създадена през 1902 г. в Садово от изключителният изследовател Константин Малков, който има основополагаща роля за развитието на основните направления в земеделската наука: растителни генетични ресурси, селекция, семепроизводство и растителна защита.

Константин Малков е роден през 1873 г. в Крушево. Учи в Държавното средно земеделско училище в Садово. Висше земеделско образование завършва в Хале, Германия. Специализира опитно дело в Гьотинген и болести по културните растения в Берлин. След завръщането си в България учителства в Държавното средно винаро-земеделско училище в Плевен, в Средно земеделско училище „Образцов чифлик“ в Русе и в Държавното средно земеделско училище в Садово. През 1902 г. организира първата земеделска опитна станция у нас. Ръководи я до смъртта си. Умира твърде млад – само на 35 г., погребан е в любимото си опитно поле. Днес гробът му се намира точно пред централната сграда на Института за растителни генетични ресурси “К. Малков” в Садово.

Малков завещава на поколенията агрономи и научни работници изключително ценни проучвания, между които класификацията на българските пшеници, изучава южните култури, главно памука, проучва мащабно за времето си болестите и вредителите на културните растения, като открива нови за науката болести по тях. За краткия си, но изключително ползотворен живот, ученият издава 273 броя публикации, свързани с аграрната наука.

Автентични научни трудове са запазени в специализираната библиотека на ИРГР.

 

Още за заслугите на Константин Малков и за Института за растителни генетични ресурси К. Малков в Садово може да прочетете в брой 7/2020 на списание “Растителна защита”