При малината пръсканията са насочени срещу дидимела, антракноза, засъхване основите на летораслите/лептосфериоза/, сиво гниене, малинов агрилус, малиново комарче, малинова галица и малинов бръмбар.
Автори: Проф. д.с.н Иванка Лечева, проф. Мария Боровинова
До 80-те години на 20-ти век фитосанитарната обстановка в лозовите насаждения се е определяла главно от разпространението на маната, брашнестата мана, сивото гниене и антракнозата, и в годините с градушки от бялото гниене. Във времето след 1970-1980 г. с посадъчния материал са внесени и нови, силно вредоносни патогени, причинители на екскориозата (Phomopsis viticola) и еутипиозата (Eutypa armeniacae). В лозя, с намалени агротехнически грижи, поражения нанасят и причинителите на дървесинно гниене – еска (Ste
Автори: Проф.д.с.н. Марияна Накова, проф. д-р Борис Наков
През сезон 2018/2019 културата се развива в екстремни климатични условия, фитосанитарната среда е силно динамична, крие изненади, формулира опасности. В тази сложна обстановка качествената растителна защита е единствено сигурният инструмент за управление на риска, лимитиращ фактор за бъдещия добив.
През април овощните видове в отделните райони на страната са в различни фенофази: “миши уши“, “бял бутон“,“цъфтеж“.Цъфтежните пръскания да се провеждат сутрин, когато няма летеж на пчели. Използваните фунгициди не са токсични за пчелите, но те трябва да бъдат предпазени от струята при пръскането и от вмирисване с фунгициди.
Автори: Проф. д.с.н Иванка Лечева, проф. Мария Боровинова
Дата: 31.03.2019·19712
Най-често отглеждани в зеленчуковата градина са: градински фасул, градински грах и бакла. През различните фази от развитието им те се нападат от голям брой болести и неприятели, принадлежащи към различни разреди и семейства.
През третата десетдневка на март настъпва календарната пролет. Средната месечна температура се повишава от 4-8° С, облачността намалява, а броят на слънчевите дни се увеличава. В резултат на затоплянето фазата на принудителния покой на овощните видове се преустановява, а заедно с това се активизира и жизнената дейност на редица вредители по тях. Времето през март е много променливо, което налага овощарите да следят за подходящи дни за работа в овощните градини.
Автори: Проф.д-р Мария Боровинова, Проф. д.с.н Иванка Лечева
Фунгицидите трябва да се прилагат след щателен мониторинг в критичните за развитието фенофази на развитие на културата. Неглежирането на факторите, свързани с протичането на патологичния процес, води до ненужно увеличаване себестойността на продукциятя
Февруари и март са важни месеци за зеленчукопроизводителите. За да се радват на добра реколта, трябва да отгледат здрав разсад. Най-опасната, повсеместно разпространена болест по тях, която не “пропуска” нито една зеленчукова култура, е сеченето.
Резитбата се провежда в по-топлите и сухи дни на февруари и е желателно да приключи преди започване на сокодвижението. Извършва се избирателно, започва се с лозята, които са засадени на терени с най-малък риск от измръзване, и с винените сортове, защото те са сравнително по-студоустойчиви. Резитбата на десертните сортове се оставя за по-късен етап.
През 2019 г. списание ”Растителна защита” ще публикува 9 специализирани приложения под заглавието ФИТОСАНИТАРНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ЛОЗАТА, които ще се разпространяват заедно с основното книжно тяло.
Бактериално меко гниене (Erwinia carotovora pv. carotovora)
Това заболяване се появява само когато почвата е преувлажнена или условията на съхранение са лоши. В слабо дренирани райони или през мокрите периоди, бактериалното гниене може да се появи и на полето. По кореноплодите се появяват характерни воднисти миризливи загнили петна. Загубите, дължащи се на бактериите, причиняващи меко гниене, обикновено се появяват след ограничаването на други болести при съхранението.
Автори: проф. д-р Стойка Машева, гл.ас. д-р Дима Маркова, проф. д-р Винелина Янкова
Сачмянката по костилковите овощни видове може да бъде причинена освен от бактерията– Pseudomonas syringaep.v. syringae, но и от гъбата Stigmina carpophylla ( Corryneumbejrincki )
При благоприятни условия за развитие на болестта тя обхваща постепенно цялото дърво. От начало изсъхват отделни клонки и скелетни разклонения, а по-късно и цялото дърво. Обикновено листата на болните дървета не окапват през есента.
Съхранението на плодовете зависи от видовия и сортов състав, както и от условията, при които се съхраняват. Късните ябълкови и крушови сортове и дюлята могат да се съхраняват при обикновени условия до 2-3 месеца, а в хладилник - до 4-6 месеца. При неправилен режим по съхранените плодове се развиват болести от инфекциозен или неинфекциозен характер.
Това е бактериално заболяване, което поразява всички надземни части на семковите овощни видове - круша, ябълка, дюля, мушмула. Заразените дървета се познават по характерните кукообразно извити от върха надолу и изсъхнали млади леторасти, клони с изсъхнали почернели листа и плодове, които остават по дърветата и не окапват. Бактерията причинител на болестта се запазва през зимата в заразените клони
Причинителят на рака по картофите – гъбата Synchytrium endobioticum (Schilbersky) Percival е със статут на карантинен вредител поради голямото икономическо значение за картофопроизводството в световен мащаб. През последните години болестта се превръща в сериозен проблем и в европейския регион. Тревожна е ситуацията с откриване на огнища от нови агресивни патотипове, както и диагностициране на заболяването в Южната част на Балканския полуостров: Турция, Гърция и България.
За опазване на дърветата и плодовата реколта от болести и неприятели при черешата се извършват значително по–малък брой пръскания в сравнение с ябълката. Въпреки това проблемът с остатъчните количества и замърсяването на околната среда е актуален и при черешопроизводството, като се има предвид, че при този овощен вид периодът от цъфтежа до прибиране на реколтата е значително по–къс от този при ябълката.