Маточината е една от най-масово добиваните билки в България. По ползвани количества тя е сред първите 20 вида лечебни растения, като годишно у нас се произвеждат и изнасят 450 000 кг листа и стръкове от маточина. Растението е известно още от дълбока древност като ценно етеричномаслено и лечебно растение. Добрият климат и почвени условия в България улесняват отглеждането и култивирането на маточина, което е добра възможност и за начало на собствен бизнес.
В повечето от смърчовите култури и насаждения на Ви-
тоша се наблюдават и нападения от кореновата гъба
(Heterobasidium annosum), която се развива в сърцевина-
та на смърча, елата, мурата в продължение на десетки
години, достига на височина 7–8 м, в някои случаи и на
по-голяма височина, и то без външни видими признаци.
Сеченето е повсеместно разпространена и с голяма икономическа значимост болест по разсадите на всички зеленчукови култури. Различават се два типа: т.нар. лъжливо сечене, резултат на неблагоприятен микроклимат, и инстинско сечене, причинявано от патогенни почвени гъби.
Болестта се причинява от гъба, която е особено опасна при хладно и дъждовно време. Запазва се в растителните остатъци и отчасти в семената. Проявява се от поникване на растенията до 6-и лист. Върху най-долните листа се образуват неправилни, закръглени, сиво-зеленикави петна
През март, когато овощните дървета са във фенофази на развитие “набъбване на пъпките”, „разпукване на пъпките” и „миши уши”, за семковите овощни видове има опасност от развитие на редица болести и намножаване на множество неприятели.
По листата се наблюдават закръглени, червеникави петна с тесен кафяв венец. Некротиралите тъкани опадват и картината наподобява пробойни от сачми. П летораслите се образуват червено-кафяви петна и дребни язви. Плодовете остават по-дребни с хлътвания.