Farm School

Дата: 08.04.2021 · 4591

植物的物理（形态）与化学防御机制

Автор: Проф. д-р Вили Харизанова

Дата: 01.11.2020 · 19505

普通南瓜、白南瓜与麝香南瓜栽培技术

В практиката обикновената, бялата и мускатната тиква се отглеждат чрез директна сеитба като средно ранно полско производство.

Автор: доц. д-р Николай Велков

Дата: 11.09.2020 · 7229

冬季作物的植物病理学问题

Зърнено-житните култури са с важно икономическо значение и с основно значение за сеитбооборота. Правилният избор на сорт в зависимост от географските условия, торенето и провеждането на адекватна растителна защита са изключително важни за разкриване на биологичния потенциал за добив на тези култури.

Автор: гл. ас. д-р Тошка Попова

Дата: 08.09.2020 · 7735

对蓝花参日益增长的兴趣促使人们寻找合适的除草剂

Интересът към фацелията през последните години се увеличи, което провокира търсене на подходящи хербициди, които да влияят благоприятно върху добива на семена от фацелия.

Автор: ас. д-р Мария Петрова

Дата: 15.08.2020 · 8158

'研究不同除草剂及其组合对鹰嘴豆和苦野豌豆杂草组成及籽粒产量的影响'

През последните десетилетия се наблюдава засилен интерес към нахута и неговата роля в здравословния хранителен режим. Зърната му са храна с голяма биологична стойност за човека, тъй като са богати на белтъчини, въглехидрати, мазнини, минерални вещества и витамини. За България нахутът е стара традиционна култура с използване основно за консумация от хората и в по-малка степен за фураж.

Автори: гл.ас.д-р София Петрова, Благой Андонов, доц. д-р Станислав Стаматов

Дата: 14.08.2020 · 15137

'普通山茱萸——未来的作物'

Стопанското значение на обикновения дрян като костилков овощен вид нараства непрекъснато. Това се дължи на високата му екологична пластичност, сухоустойчивост и много слабото нападение от болести и неприятели. Подходящ е за биологично производство на плодове и е известен със своето дълголетие. Адаптивен е към климатичните промени и може да се отглежда успешно на по-слабо плодородни почви, на които другите овощни култури не се развиват успешно. Всичко това определя обикновения дрян като култура на бъдещето.

Автори: гл. ас. д-р Светослав Малчев, ас. Сашка Савчовска, проф. д-р Аргир Живондов, гл. експерт Светла Пандова

Дата: 26.07.2020 · 7742

果树施肥

За растежа и нормалното си развитие овощните растения се нуждаят от макроелементи : въглерод (С), водород (H), кислород (О), азот (N), фосфор (P), сяра (S), калий (K), калций (Ca), магнезий (Mg), както и от микроелементи: желязо (Fe), манган (Mn), мед (Cu), цинк (Zn), молибден (Mo) и бор (В).

Автори: доц. д-р Ирина Станева, гл. ас. д-р Ваня Акова

Дата: 07.01.2020 · 18086

“爆炸性”病害——葡萄霜霉病的预测

Причинителят на мана по лозата е положителен пример за фитопатоген, чието развитие е силно зависимо от специфични климатични условия и може да бъде успешно прогнозирано. Съвременните модели за прогноза в съчетание с подходяща агротехника и познания за възрастовата устойчивост на лозата могат да послужат за създаване на цялостна стратегия за борба със заболяването.

Автор: Гл. ас. д-р Звездомир Желев

Дата: 06.08.2019 · 17046

李树的病毒和植原体病害

Безвирусен посадъчен материал и борба с преносителите са единствената артернатива срещу коварните патогени. Сливата се напада от редица вирусни болести, като безспорно икономически най–важната от тях е шарката по сливата (PPV).

Автор: доц. д-р Анелия Борисова

Дата: 31.07.2019 · 18378

葡萄植原体黄化病——挑战与解决方案

Превантивните мерки за контрол на цикадите вектори е гаранция за опазване на лозовите насаждения от фитоплазмените болести

Автор: доц. д-р Желю Аврамов

Дата: 12.06.2019 · 9650

葡萄尺蛾 – Peribatodes rhomboidaria Den et. Shiff.

Основно повреди причиняват зимуващите ларви, които се активизират още в края на март – началото на април. Те нагризват пъпките по едногодишните пръчки и по друга плододаваща дървесина, изяждайки и ресите в тях. Нагризването започва отстрани на пъпката и по този начин повреждат спящите очи. Една ларва поврежда от няколко до 20 пъпки, в зависимост от сорта и температурата на въздуха през април.

Автор: Проф. д.с.н. Ангел Харизанов

Дата: 12.06.2019 · 10203

洛佐瓦葡萄斑蛾 – 伊诺（Theresimima）食葡萄贝勒。

В България видът е разпространен повсеместно, но масово се размножи в много райони след 1978 година и причини значителни повреди по лозите в промишлени насаждения на Пловдивско, Пазарджишко, Старозагорско, Сливенско, Ямболско, Плевенско, Русенско и на други места. В някои от районите повредите обхващаха по няколко хиляди декара лозя и наподобяваха измръзване от зимни студове.

Автор: Проф. д.с.н. Ангел Харизанов

Дата: 12.06.2019 · 8626

葡萄卷叶蛾 – 斯帕加诺西斯卷叶蛾。

Първи съобщения за вредната дейност на лозовата листозавивачка по лозата прави Lebeauf (1562), а Bask го описва през 1786 г. По-късно Audouin провежда проучвания за вредните насекоми по лозата, като отделя значително място на този вид. Авторът обобщава резултатите в книга, излязла от печат в 1842 г. – след смъртта му.

Автор: Проф. д.с.н. Ангел Харизанов

Дата: 07.05.2019 · 21552

葡萄藤真菌病害

До 80-те години на 20-ти век фитосанитарната обстановка в лозовите насаждения се е определяла главно от разпространението на маната, брашнестата мана, сивото гниене и антракнозата, и в годините с градушки от бялото гниене. Във времето след 1970-1980 г. с посадъчния материал са внесени и нови, силно вредоносни патогени, причинители на екскориозата (Phomopsis viticola) и еутипиозата (Eutypa armeniacae). В лозя, с намалени агротехнически грижи, поражения нанасят и причинителите на дървесинно гниене – еска (Ste

Автори: Проф.д.с.н. Марияна Накова, проф. д-р Борис Наков

Дата: 14.03.2019 · 8498

葡萄园病害、虫害与杂草防治系统

Най-опасните болести по лозата са маната, брашнестата мана, сивото гниене, ескориозата, еската, бялото и черното гниене. Борбата срещу тях е комплексна, не само химическа.

Автори: Проф. д.с.н. Ангел Харизанов, проф. д-р Борис Наков, проф. Иван Жалнов

Дата: 25.02.2019 · 5283

保加利亚葡萄栽培——现状、前景与植物检疫问题

Лозарството, независимо от превратностите в развитието на земеделието в България, винаги е бил един рентабилен подотрасъл на селското стопанство. Тази значимост във времето се дължи предимно на спецификата и особеностите в производството и преработката на грозде, свързани с историята, религията, традициите, законодателството, географското местоположение и почвено-климатичните условия на страната и региона, както и на диетичните и лечебни качества на гроздето и виното.

Автори: проф. д-р Борис Наков, Проф. д.с.н. Венелин Ройчев

Дата: 20.08.2018 · 10883

蔬菜作物的叶斑病

Болестите, причиняващи листни петносвания, са често срещани при зеленчуковите култури. Листните патогени обикновено са активни във влажно време. Техните спори се разпространяват чрез дъждовни капки и водни пръски. Признаците са петна с различни размери, цветове и багри върху листата. Причинителите се предимно от гъбни и бактерийни патогени.

Автор: проф. д-р Стойка Машева

Дата: 02.06.2018 · 10118

'谷物作物危险病原体发展条件与预测'

В Аграрния университет в Пловдив има практически опит с прогнозни системи при житни от 2015 година. Двете използвани системи granо.net и orzo.net са базирани в интернет мрежата. Те са разработени от спин-оф компанията Horta s.r.l. към Kатолическия универистет в Пиаченца, Италия. Тези две системи служат в подкрепа на фермерите в Италия, Гърция, а вече и в България при вземане на решения за цялостно отглеждане на мека, твърда пшеница и ечемик.

Автор: Гл. ас. д-р Звездомир Желев

Дата: 11.04.2018 · 7916

小麦褐叶锈病

Кафявата ръжда (листна ръжда, Leaf Rust) по пшеницата се развива почти ежегодно у нас в по-голям или по-малък размер, поради което има значително икономическо значение. За разлика от черната и жълтата ръжда, щетите които нанася са сравинелно ниски, но за сметка на това са ежегодни. Загубите в добива най-често са до 10%, но могат да достигнат и 30% при благоприятни за развитието на патогена условия.

Автори: проф. д-р Иван Киряков, гл.ас. д-р Йорданка Станоева

Дата: 10.04.2018 · 8714

小麦黄锈病

До 2014 г. жълтата ръжда има спородичен характер за нашата страна, като развитието и обикновено се наблюдаваше по Черноморието. Причината за това е късната й проява през вегетацията, съвпадаща с повишаване на температурите, поради което нейното развитие се стопираше. За съжаление през последните няколко години климатичните условия благоприятстват ранната й поява, а от тук и опасността от епифитотийно развитие на болестта.

Автори: проф. д-р Иван Киряков, гл.ас. д-р Йорданка Станоева