Farm School

Дата: 10.04.2018 · 9399

Rugina galbenă la grâu

До 2014 г. жълтата ръжда има спородичен характер за нашата страна, като развитието и обикновено се наблюдаваше по Черноморието. Причината за това е късната й проява през вегетацията, съвпадаща с повишаване на температурите, поради което нейното развитие се стопираше. За съжаление през последните няколко години климатичните условия благоприятстват ранната й поява, а от тук и опасността от епифитотийно развитие на болестта.

Автори: проф. д-р Иван Киряков, гл.ас. д-р Йорданка Станоева

Дата: 06.03.2018 · 9972

Arsuri timpurii ale frunzelor și pete galbene pe frunzele de grâu

Контролът на болестите трябва да е съобразен със спазване принципите на Добрите растителнозащитна практика, т.е. съчетаване на химичния методи с агротехнически и организационно-стопански мероприятия и подходи.

Автори: проф. д-р Иван Киряков, гл.ас. д-р Йорданка Станоева

Дата: 15.02.2018 · 5792

'Agenti patogeni periculoși în culturile agricole'

В България опасните болести по земеделските култури силно редуцират добивите и причиняват големи загуби при неадекватна борба срещу тях.

Автор: проф. д-р Стойка Машева

Дата: 27.11.2017 · 5929

Îngrășăminte biologice pentru agricultura ecologică

Внасянето на хранителни елементи в почвата наред с повишените изисквания за опазване на околната среда и подобряване хранителната стойност на продукцията изискват осъвременяване на някои технологични елементи, свързани с торенето. Усилено се търсят алтернативни, природосъобразни решения за поддържане на хранителния режим, които да отговарят на едно от основните изисквания на съвременното земеделие – биологичен контрол на почвеното плодородие.

Автори: проф. Андон Василев, Проф. д-р Малгожата Берова

Дата: 14.09.2017 · 6730

Biostimulanți – un mijloc de creștere a productivității și calității producției vegetale

Растителните биостимуланти, широко навлизащи в съвременното земеделие са продукти, които отговарят на новите предизвикателства.

Автори: проф. Андон Василев, гл.ас. д-р Пламен Заровски, Проф. д-р Малгожата Берова, доц. д-р Любка Колева

Дата: 20.08.2017 · 5388

Biostimulanți anorganici ca produse alternative de protecție a plantelor

Растителните биостимуланти са иновативни продукти с широк спектър на действие. Съставът на тези продукти е изключително разнообразен и зависи както от суровинния източник, така и от внесените допълнителни вещества при тяхното производство.

Автори: проф. Андон Василев, ас. д-р Аделина Харизанова, Гл. ас. д-р Звездомир Желев, гл. ас. д-р Мирослава Каймаканова

Дата: 06.07.2017 · 4861

Produse combinate pentru combaterea stresului abiotic

През последните години проблемът за абиотичния стрес при растенията придобива все по-голяма актуалност. В голяма степен това се дължи на нарастващите промени в климата и замърсяването на околната среда, които оказват неблагоприятно влияние върху добивите на земеделските култури и качеството на растениевъдната продукция.

Автори: проф. Андон Василев, ас. Росица Чолакова-Бимбалова, доц. д-р Любка Колева

Дата: 13.06.2017 · 5101

Macro și microalge – biostimulanți pentru culturile agricole

Към категорията растителни биостимуланти се включва и групата на водорасловите екстракти и концентрати. Водораслите се използват от хилядолетия за подобряване плодородието на почвите и продуктивността на земеделските култури.

Автор: Аграрен университет в Пловдив

Дата: 20.05.2017 · 9150

Biostimulanți microbieni

Приложението на растителни биостимуланти е важна част от интензивното земеделие. Все повече земеделци ефективно използват биостимуланти през определени фази на развитие на културите за стимулиране на растежа, ефективността на минералното хранене, толерантността към стресови фактори, както и за повишаване качеството на растениевъдната продукция.

Автор: Растителна Защита

Дата: 04.05.2017 · 9911

Rugina brună (Puccinia recondita f.sp. tritici) la grâu și orz

Причинява се от Puccinia recondita. Условията в България са изключително благоприятни за причинителите на болестта, която е широко разпространена в страната ни.

Автори: проф. д-р Иван Киряков, гл.ас. д-р Йорданка Станоева

Дата: 27.03.2017 · 6795

Acizii humici și fulvici ca biostimulanți pentru culturile agricole

Екологичната интензификация на съвременното земеделие е стратегия за повишаване на продуктивността и качеството на растениевъдната продукция при запазване и повишаване на почвеното плодородие чрез (1) повишена ефективност на минералното хранене и (2) рационално използване на водните ресурси и (3) намалена нужда от химични средства за интегрирана борба с болести, неприятели и плевели (Tittonell, 2014).

Автор: Аграрен университет в Пловдив

Дата: 08.03.2017 · 4944

Hidrolizații proteici ca biostimulanți pentru culturile agricole

През последните години в катедра “Физиология на растенията и биохимия” към Аграрния университет в Пловдив се провеждат лабораторни, вегетационни и полски изследвания с биостимуланти при различни земеделски култури.Изпитват се биостимуланти от различни групи – протеинови хидролизати, хуминови киселини, екстракти от водорасли, комбинирани продукти и др. Тук сме посочили някои резултати, получени в опити с протеинови хидролизати.

Автор: Аграрен университет в Пловдив

Дата: 09.02.2017 · 6313

Micoriza ca Mecanism de Acțiune în Biostimulanți

Значителното разнообразие на биостимуланти продукти и широкия спектър от положителни ефекти в растенията, които те могат да предизвикат, предполага голям набор от механизми на действие. Един от механизмите на действие при биостимулантите, който се реализира чрез индиректни ефекти, е свързан с природния феномен „микориза“.

Автор: проф. Андон Василев

Дата: 16.01.2017 · 6467

Știri în dezvoltarea și aplicarea biostimulanților în agricultura europeană

В края на ноември 2016 г. в град Алмерия, Испания, се състоя международната конференция Biostimulants Europe (респективно, биостимуланти в европейското земеделие). Конференцията неслучайно беше проведена в областта Алмерия. Тук е съсредоточено оранжерийното зеленчукопроизводство на Испания, в което използването на биостимуланти постоянно нараства. В Алмерия участваха около 150 души - учени, специалисти от фирми – производители на биостимуланти, консултантски фирми в европейския агробизнес.

Автор: проф. Андон Василев

Дата: 15.09.2016 · 7052

Mucegaiul făinos la tutun

Брашнестата мана или пепелницата е една от най-рано познатите болести по тютюна, както у нас, така и в останалите страни, където се отглежда тази култура. У нас тя се явява ежегодно в много малки размери. Това се дължи главно на горещото и сухо време, което настъпва у нас през август, а понякога и през септември и възпрепятства развитието на гъбата-причинител на болестта.

Автор: Проф. д-р Христо Бозуков

Дата: 22.08.2016 · 6310

Mucegaiul făinos la unele legume

Брашнеста мана по зеленчукови видове от сем.Сенникоцветни - напада всички надземни части на културите от сем. Сенникоцветни – моркови, магданоз, целина, копър. Особено опасна е тя за цветоносите в семепроизводните посеви. При силно нападение съществува реална опасност семената да не узреят

Автор: проф. д-р Стойка Машева

Дата: 27.06.2016 · 7828

Mucegaiul făinos pe culturile fructifere

Засаждането на устойчиви или слабо чувствителни на брашнеста мана сортове е най-сигурният и екологосъобразен начин за контрол на болестта.

Автор: проф. Мария Боровинова

Дата: 30.05.2016 · 17221

Mucegaiul cenușiu pe viță de vie

През последните години се наблюдава тенденция на по-масово разпространение и значителни загуби на гроздовата реколта от брашнестата мана. Основни предпоставки за това се явяват пропуски в някои звена от технологията за отглеждане на лозята и препоръки за борба с брашнестата мана, често несъобразени с биологичните особености на патогена. На този етап е необходима по-подробна, детайлна информация за развитието и прогнозирането на болестта, с цел научно управление на борбата.

Автори: Проф.д.с.н. Марияна Накова, проф. д-р Борис Наков

Дата: 13.03.2016 · 8007

Mănătură pe culturile de cereale

Между причинителите на болести брашнестата мана по пшеницата заема едно от първите места. Болестта напада всички зърнено-житни култури с изключение на царевицата, ориза и прсото. Тази болест е повсеместно разпространена и заема същия ареал, какъвто има пшеницата и ечемика. През последните години нейното значение нараства поради прякото й влияние върху добива, както и поради косвеното й действие, изразяващо се в намаляване на устойчивостт на пшеницата към други болести.

Автор: Проф. д-р Петър Чавдаров

Дата: 28.02.2016 · 5638

"Manna amidonată: o temă fără sfârșit"

Гъбите причинители на брашнести мани по растенията принадлежат към разред Erysiphales, семейство Erisiphaceae. Към това семейство се отнасят 28 рода с над 200 вида.

Автор: Проф.д-р Мария Боровинова