Farm School

Дата: 08.04.2021 · 4823

Φυσικοί (μορφολογικοί) και χημικοί μηχανισμοί άμυνας των φυτών

Автор: Проф. д-р Вили Харизанова

Дата: 01.11.2020 · 19794

Τεχνολογία καλλιέργειας κοινής, λευκής και μοσχοκάρπου κολοκύθας

В практиката обикновената, бялата и мускатната тиква се отглеждат чрез директна сеитба като средно ранно полско производство.

Автор: доц. д-р Николай Велков

Дата: 11.09.2020 · 7394

Φυτοπαθολογικά προβλήματα σε χειμερινές καλλιέργειες

Зърнено-житните култури са с важно икономическо значение и с основно значение за сеитбооборота. Правилният избор на сорт в зависимост от географските условия, торенето и провеждането на адекватна растителна защита са изключително важни за разкриване на биологичния потенциал за добив на тези култури.

Автор: гл. ас. д-р Тошка Попова

Дата: 08.09.2020 · 7914

Η αυξημένη ενασχόληση με την φακελία έχει οδηγήσει στην αναζήτηση κατάλληλων ζιζανιοκτόνων

Интересът към фацелията през последните години се увеличи, което провокира търсене на подходящи хербициди, които да влияят благоприятно върху добива на семена от фацелия.

Автор: ас. д-р Мария Петрова

Дата: 15.08.2020 · 8330

Μελέτη των επιδράσεων διαφόρων ζιζανιοκτόνων και των συνδυασμών τους στη σύνθεση των ζιζανίων και στην απόδοση σπόρου στα όσπρια ρεβίθι και βίκος

През последните десетилетия се наблюдава засилен интерес към нахута и неговата роля в здравословния хранителен режим. Зърната му са храна с голяма биологична стойност за човека, тъй като са богати на белтъчини, въглехидрати, мазнини, минерални вещества и витамини. За България нахутът е стара традиционна култура с използване основно за консумация от хората и в по-малка степен за фураж.

Автори: гл.ас.д-р София Петрова, Благой Андонов, доц. д-р Станислав Стаматов

Дата: 14.08.2020 · 15541

Κοινή κράνα – μια καλλιέργεια του μέλλοντος

Стопанското значение на обикновения дрян като костилков овощен вид нараства непрекъснато. Това се дължи на високата му екологична пластичност, сухоустойчивост и много слабото нападение от болести и неприятели. Подходящ е за биологично производство на плодове и е известен със своето дълголетие. Адаптивен е към климатичните промени и може да се отглежда успешно на по-слабо плодородни почви, на които другите овощни култури не се развиват успешно. Всичко това определя обикновения дрян като култура на бъдещето.

Автори: гл. ас. д-р Светослав Малчев, ас. Сашка Савчовска, проф. д-р Аргир Живондов, гл. експерт Светла Пандова

Дата: 26.07.2020 · 7913

Γονιμοποίηση φυτών οπωροφόρων

За растежа и нормалното си развитие овощните растения се нуждаят от макроелементи : въглерод (С), водород (H), кислород (О), азот (N), фосфор (P), сяра (S), калий (K), калций (Ca), магнезий (Mg), както и от микроелементи: желязо (Fe), манган (Mn), мед (Cu), цинк (Zn), молибден (Mo) и бор (В).

Автори: доц. д-р Ирина Станева, гл. ас. д-р Ваня Акова

Дата: 07.01.2020 · 18306

Πρόβλεψη της «εκρηκτικής» ασθένειας – περονόσπορου στα αμπέλια

Причинителят на мана по лозата е положителен пример за фитопатоген, чието развитие е силно зависимо от специфични климатични условия и може да бъде успешно прогнозирано. Съвременните модели за прогноза в съчетание с подходяща агротехника и познания за възрастовата устойчивост на лозата могат да послужат за създаване на цялостна стратегия за борба със заболяването.

Автор: Гл. ас. д-р Звездомир Желев

Дата: 06.08.2019 · 17367

Ιογενείς και φυτοπλασματικές ασθένειες της δαμάσκηνου

Безвирусен посадъчен материал и борба с преносителите са единствената артернатива срещу коварните патогени. Сливата се напада от редица вирусни болести, като безспорно икономически най–важната от тях е шарката по сливата (PPV).

Автор: доц. д-р Анелия Борисова

Дата: 31.07.2019 · 18680

Φυτοπλάσμα κιτρίνισμα στα αμπέλια – προκλήσεις και λύσεις

Превантивните мерки за контрол на цикадите вектори е гаранция за опазване на лозовите насаждения от фитоплазмените болести

Автор: доц. д-р Желю Аврамов

Дата: 12.06.2019 · 9829

Αμπελοδέτης – Peribatodes rhomboidaria Den et. Shiff.

Основно повреди причиняват зимуващите ларви, които се активизират още в края на март – началото на април. Те нагризват пъпките по едногодишните пръчки и по друга плододаваща дървесина, изяждайки и ресите в тях. Нагризването започва отстрани на пъпката и по този начин повреждат спящите очи. Една ларва поврежда от няколко до 20 пъпки, в зависимост от сорта и температурата на въздуха през април.

Автор: Проф. д.с.н. Ангел Харизанов

Дата: 12.06.2019 · 10458

Λοζόβα πούστριανκα – Γκνο (Theresimima) ampelophaga Bayle.

В България видът е разпространен повсеместно, но масово се размножи в много райони след 1978 година и причини значителни повреди по лозите в промишлени насаждения на Пловдивско, Пазарджишко, Старозагорско, Сливенско, Ямболско, Плевенско, Русенско и на други места. В някои от районите повредите обхващаха по няколко хиляди декара лозя и наподобяваха измръзване от зимни студове.

Автор: Проф. д.с.н. Ангел Харизанов

Дата: 12.06.2019 · 8909

Ελιόκοκκος – Sparganothis pilleriana Den et Schiff.

Първи съобщения за вредната дейност на лозовата листозавивачка по лозата прави Lebeauf (1562), а Bask го описва през 1786 г. По-късно Audouin провежда проучвания за вредните насекоми по лозата, като отделя значително място на този вид. Авторът обобщава резултатите в книга, излязла от печат в 1842 г. – след смъртта му.

Автор: Проф. д.с.н. Ангел Харизанов

Дата: 07.05.2019 · 21815

Μυκητιασικές ασθένειες του αμπελιού

До 80-те години на 20-ти век фитосанитарната обстановка в лозовите насаждения се е определяла главно от разпространението на маната, брашнестата мана, сивото гниене и антракнозата, и в годините с градушки от бялото гниене. Във времето след 1970-1980 г. с посадъчния материал са внесени и нови, силно вредоносни патогени, причинители на екскориозата (Phomopsis viticola) и еутипиозата (Eutypa armeniacae). В лозя, с намалени агротехнически грижи, поражения нанасят и причинителите на дървесинно гниене – еска (Ste

Автори: Проф.д.с.н. Марияна Накова, проф. д-р Борис Наков

Дата: 14.03.2019 · 8732

Σύστημα Ελέγχου Ασθενειών, Εντόμων και Ζιζανίων σε Αμπελώνες

Най-опасните болести по лозата са маната, брашнестата мана, сивото гниене, ескориозата, еската, бялото и черното гниене. Борбата срещу тях е комплексна, не само химическа.

Автори: Проф. д.с.н. Ангел Харизанов, проф. д-р Борис Наков, проф. Иван Жалнов

Дата: 25.02.2019 · 5430

Αμπελουργία στη Βουλγαρία – κατάσταση, προοπτικές και φυτοϋγειονομικά προβλήματα

Лозарството, независимо от превратностите в развитието на земеделието в България, винаги е бил един рентабилен подотрасъл на селското стопанство. Тази значимост във времето се дължи предимно на спецификата и особеностите в производството и преработката на грозде, свързани с историята, религията, традициите, законодателството, географското местоположение и почвено-климатичните условия на страната и региона, както и на диетичните и лечебни качества на гроздето и виното.

Автори: проф. д-р Борис Наков, Проф. д.с.н. Венелин Ройчев

Дата: 20.08.2018 · 11180

'Σημεία στα φύλλα σε λαχανικές καλλιέργειες'

Болестите, причиняващи листни петносвания, са често срещани при зеленчуковите култури. Листните патогени обикновено са активни във влажно време. Техните спори се разпространяват чрез дъждовни капки и водни пръски. Признаците са петна с различни размери, цветове и багри върху листата. Причинителите се предимно от гъбни и бактерийни патогени.

Автор: проф. д-р Стойка Машева

Дата: 02.06.2018 · 10289

Προϋποθέσεις Ανάπτυξης και Πρόγνωση Επικίνδυνων Παθογόνων σε Δημητριακά

В Аграрния университет в Пловдив има практически опит с прогнозни системи при житни от 2015 година. Двете използвани системи granо.net и orzo.net са базирани в интернет мрежата. Те са разработени от спин-оф компанията Horta s.r.l. към Kатолическия универистет в Пиаченца, Италия. Тези две системи служат в подкрепа на фермерите в Италия, Гърция, а вече и в България при вземане на решения за цялостно отглеждане на мека, твърда пшеница и ечемик.

Автор: Гл. ас. д-р Звездомир Желев

Дата: 11.04.2018 · 8102

'Καφετιά σκουριά του φύλλου στο σιτάρι'

Кафявата ръжда (листна ръжда, Leaf Rust) по пшеницата се развива почти ежегодно у нас в по-голям или по-малък размер, поради което има значително икономическо значение. За разлика от черната и жълтата ръжда, щетите които нанася са сравинелно ниски, но за сметка на това са ежегодни. Загубите в добива най-често са до 10%, но могат да достигнат и 30% при благоприятни за развитието на патогена условия.

Автори: проф. д-р Иван Киряков, гл.ас. д-р Йорданка Станоева

Дата: 10.04.2018 · 8900

Κίτρινη σκωρία στο σιτάρι

До 2014 г. жълтата ръжда има спородичен характер за нашата страна, като развитието и обикновено се наблюдаваше по Черноморието. Причината за това е късната й проява през вегетацията, съвпадаща с повишаване на температурите, поради което нейното развитие се стопираше. За съжаление през последните няколко години климатичните условия благоприятстват ранната й поява, а от тук и опасността от епифитотийно развитие на болестта.

Автори: проф. д-р Иван Киряков, гл.ас. д-р Йорданка Станоева