Февруари и март са важни месеци за зеленчукопроизводителите. За да се радват на добра реколта, трябва да отгледат здрав разсад. Най-опасната, повсеместно разпространена болест по тях, която не “пропуска” нито една зеленчукова култура, е сеченето.
Резитбата се провежда в по-топлите и сухи дни на февруари и е желателно да приключи преди започване на сокодвижението. Извършва се избирателно, започва се с лозята, които са засадени на терени с най-малък риск от измръзване, и с винените сортове, защото те са сравнително по-студоустойчиви. Резитбата на десертните сортове се оставя за по-късен етап.
От първостепенно значение е да се осъществи биоконтрол и да се индуцира устойчивост на растенията. До някаква степен това може да се постигне посредством компост.
Актуален проблем в земеделието е отглеждането на здрави растения, с висока продуктивност, което налага избор на площи с благоприятно плодородие и добра почвена структура. Интензивното отглеждане на културите и уплътняване на площите обаче влошават качеството и здравния статус на почвите, като същевременно се появяват и намножават редица патогени. Ето защо от първостепенно значение е да се осъществи биоконтрол и да се индуцира устойчивост на растенията.
Бактериално меко гниене (Erwinia carotovora pv. carotovora)
Това заболяване се появява само когато почвата е преувлажнена или условията на съхранение са лоши. В слабо дренирани райони или през мокрите периоди, бактериалното гниене може да се появи и на полето. По кореноплодите се появяват характерни воднисти миризливи загнили петна. Загубите, дължащи се на бактериите, причиняващи меко гниене, обикновено се появяват след ограничаването на други болести при съхранението.
Автори: проф. д-р Стойка Машева, гл.ас. д-р Дима Маркова, проф. д-р Винелина Янкова
Съхранението на плодовете зависи от видовия и сортов състав, както и от условията, при които се съхраняват. Късните ябълкови и крушови сортове и дюлята могат да се съхраняват при обикновени условия до 2-3 месеца, а в хладилник - до 4-6 месеца. При неправилен режим по съхранените плодове се развиват болести от инфекциозен или неинфекциозен характер.
За гарантиране производството на здрава плодова продукция е необходимо грижите за овощните насаждения да продължат и през зимните месеци, когато растенията са в покой. С настъпване на относителния покой на овощните видове отслабва и вредната дейност на неприятелите и причинителите на болестите, но по-голяма част от тях остават в насажденията - в почвата, по окапалите листа и плодове. Това дава възможност борбата с тях да продължи и през есенно-зимния период.
Засаждането на лозите може да се извършва през есента и през пролетта. Установено е, че при есенното засаждане се получава по-висок процент на прихващане и по-силен растеж на лозите през първата година. Пролетното засаждане се приема у нас като по-масова практика. Най-добре е то да се извърши през втората половина на март и началото на април, щом е възможно да се работи.
За опазване на дърветата и плодовата реколта от болести и неприятели при черешата се извършват значително по–малък брой пръскания в сравнение с ябълката. Въпреки това проблемът с остатъчните количества и замърсяването на околната среда е актуален и при черешопроизводството, като се има предвид, че при този овощен вид периодът от цъфтежа до прибиране на реколтата е значително по–къс от този при ябълката.
Много причинители на болести и неприятели по растенията се предават чрез почвата. Там те презимуват или преминават определен стадий от развитието си. Интензивното и монокултурно отглеждане на зеленчукови култури в култивационни съоръжения води до натрупване на патогенни микроорганизми и неприятели в почвата.
Автори: проф. д-р Стойка Машева, проф. д-р Мирослав Михов, гл.ас. д-р Дима Маркова, проф. д-р Винелина Янкова
Управлението на болестите по зеленчуковите култури от началните етапи – семена, разсадопроизводство, разсаждане, са много важен елемент от цялостната технология на производство. Тези първи етапи осигуряват добър старт на растенията и гарантират получаването на качествена продукция и високи добиви. Първият елемент от всяка технология е сеитба на сертифицирани, обеззаразени семена, което ще осигури производството на здрав качествен разсад.
Автори: проф. д-р Стойка Машева, проф. д-р Винелина Янкова
При ябълковите сортове, които са чувствителни на брашнеста мана, борбата срещу тази болест също продължава. За едновременен контрол и срещу струпясването най–добре е да се използват фунгициди, които са ефикасни и срещу двата патогена. Сортовете, устойчиви на струпясване – Прима, КООП-10, Фролина, Либърти, Джонафрий, Джонатан, Пионер, Макфрий, Пилот, Топаз, Новамак, Сава, Рубинола др., се пръскат само срещу брашнеста мана.
Автори: Проф. д.с.н Иванка Лечева, проф. Мария Боровинова
Зелевите култури се нападат от много болести, причинявани от вируси, бактерии и гъби. С икономическо значение са причинителите на мозайка, бактериоза, сечене по разсада, гуша (кила), мана, брашнеста мана, черни листни петна и склеротинийно (бяло) гниене по зелето.
Автори: проф. д-р Стойка Машева, гл.ас. д-р Дима Маркова, проф. д-р Винелина Янкова
Ябълката е гостоприемник на редица гъби, бактерии, вируси и микоплазми, които причиняват значителни щети на производителите. В специалната литература са описани 57 гъбни болести но струпясването с причинител гъбата Venturia inaequalis е най – вредоносната по тази култура за всички страни, където се отглеждат ябълки.
В ябълкови градини, където не е допусната зараза от струпясване, пръсканията срещу тази болест се прекратяват. При наличие на зараза по листата и плодовете и при чести превалявания, каквато е ситуацията в този момент, опасността от късни заразявания и увеличаване степента на нападение на плодовете продължава, което налага в този случай да се третира и през този период.
Автори: Проф. д.с.н Иванка Лечева, проф. Мария Боровинова
През юни черешите, вишните и ягодите зреят масово, както и ранните сортове малини, кайсии, праскови, круши и ябълки. Грижите за опазване на плодовата реколта и дърветата продължават.
Автори: Проф. д.с.н Иванка Лечева, проф. Мария Боровинова
Тиквовите, отглеждани в оранжерии и на открито, се нападат от много болести, по-голямата част от които имат голямо икономическо значение за отглежданите растения и за получения от тях добив. Наблюдават се вирусни, гъбни и бактерийни болести. Те нападат корените, стъблата, листата, а понякога и плодовете.
Автори: проф. д-р Стойка Машева, гл.ас. д-р Дима Маркова, проф. д-р Винелина Янкова