Жътва 2020 бе истинско фиаско за цяла Източна България. Добруджа, ключовият производител на пшеница в страната, катастрофира най-тежко. Предварителната равносметка на национално ниво е впечатляващо тревожна – 2 млн. тона пшеница по-малко от миналата година.
Пестицидите (от лат. думи pest – вреда, и cide – убивам), наричани още препарати и продукти за растителна защита, са органични и неорганични вещества, прилагани срещу насекоми и други вредители по растения и по съхранявани продукти и материали; срещу насекоми, паразити и други организми, вектори на причинители на болести по растения, животни и човека, а така също и против нежелани видове растения (плевелна, отровна, дървесно-храстовидна и друга растителност) в агроценози и други културни площи.
Автори: Проф. д.с.н. Ангел Харизанов, ас. д-р Аделина Харизанова
По данни на ФАО броят на гладуващите хора по света нараства с 1 милиард на всеки 10 години, а всяка година вредители в селското и горско стопанство унищожават до 40 % от възможния добив на продукция и причиняват икономически загуби в размер на 220 милиарда щатски долара.
Картофите са основен хранителен продукт в много региони по света. Днес те са една от най-широко отглежданите култури и се използват в много направления, включително за производство на алкохол, фуражи за животни, дехидратирани хранителни продукти (картофено пюре), замразени хранителни продукти (замразени пържени картофи).
Бобовите зеленчукови култури се използват като основна храна с висока биологична стойност. Те осигуряват в лесно усвоима форма белтъци, въглехидрати, витамини, минерални соли и други физиологично активни вещества. Чаша зелен фасул или 100 г зелен грах покрива препоръчваната дневна доза от витамин С.
Фуражните култури се използват за изхранване на животните и в световен мащаб е изчислено, че те представляват 26% от площта на Земята и 70% от селскостопанската площ (FAO, 2010). Такива култури са обикновено едногодишни и многогодишни житни тревни видове от семейство Poaceae и едногодишни и многогодишни бобови растения от семейство Fabaceae.
На 20 декември 2018 г. в Рим Общото събрание на ООН прие резолюция за обявяване на 2020 г. за Международна година на здравето на растенията. Очаква се честването на Международната година да повиши глобалната информираност на хората за това как опазването на здравето на растенията може да помогне за прекратяване на глада, намаляване на бедността, опазване на биологичното разнообразие и околната среда, както и стимулиране на икономическото развитие.
Борбата с плевелите е лимитиращ фактор в производството на земеделските култури. Твърдение, което никой по никакъв повод и до ден днешен не е оспорил! Въпросът на деня обаче е: в състояние ли е българският земеделски производител да направи своя верен избор, да структурира собствена стратегическа концепция за интегрирана борба с плевелите, в която да вложи инвестиционен капитал и да бъде сигурен в крайния успех?
Институтът е структуроопределящо звено в системата на Селскостопанската академия. И в качеството си на лидер в българската аграрна наука продължава да демонстрира своя силен ангажимент и отговорност към каузата на родната селекция – успешно развитие на растениевъдното производство в условия на висока конкуренция, реализирана от мащабна трансгранична инвазия.
През 1929 г. в България се откриват две опитни станции по овощарство в двата най-обособени овощарски района в страната – Кюстендил и Габрово. Основател на Овощарската опитна станция в Дряново е Петър Лилов. Той е роден във Видин през 1886 г. и е работил като агроном по овощарство в подвижните земеделски катедри във Видин, Кюстендил и София и инспектор в Министерството на земеделието.
Според Европейския информационен съвет по храните България е на 13 място в Европа по консумация на плодове и зеленчуци. Това произтича и от факта, че от сезонни днес те се предлагат целогодишно на пазара. Производството им е интензивно, монокултурно, особено в култивационните съоръжения. Създават се условия за натрупване на неприятели и патогенни микроорганизми в почвата, което води до увеличаване броя на третиранията с продукти за растителна защита (ПРЗ).
Оризът е една от основните и най-ценни житни култури.
В България днес поради редица обективни (климат, ограничени подходящи почви) и субективни причини (непрекъснати реорганизации, преустройства, промени в собствеността и др.) в последните две десетилетия се наблюдават временни спадове и последващи възстановявания на заетите площи. След анализ на реколтираните площи, среден добив и общо производство в страната става ясно, че са налице колебания, но средните добиви нарастват устойчиво.
Осъзнавайки важното значение на растителното здраве за растениевъдството, горите, засадените площи, естествените екосистеми и биологичното разнообразие, в целия свят се акцентира на големия брой епидемии от нови, непознати вредители и на такива, които в миналото не са били смятани за важни. В условията на глобална търговия и климатични изменения увеличеният обем на вноса от другите континенти предполага респективно и нарастващ риск от въвеждане на чуждоземни инвазивни видове.
Необходимостта от значително повишаване на продуктивността от единица площ при същевременно минимизиране на емисиите на парникови газове и опазване на околната среда налага избор на подходящи технологии за отглеждане на културите. Важен елемент от технологиите е управлението на храненето на растенията.
Производството на зеленчуци в оранжерии дава възможност за продължително и ритмично снабдяване на пазара с прясна продукция дори и през зимните месеци. Основно се отглеждат домати, краставици и пипер. Около 90% от общо произведената продукция в оранжерии се пада на тези култури. На по-малки площи има патладжан, марули, спанак, репички, лук и други зеленчукови култури.
Листните зеленчуци – салати, ендивия, рукола, спанак, лапад, се употребяват масово от хората. Същото се отнася и за зелените подправки – магданоз, целина, копър, босилек. Ползите за здравето от консумирането им са значителни. Те са бедни на калории, без мазнини и с ниско съдържание на натрий, затова са страхотно средство при диети и при спазване на здравословен хранителен режим. Отличен източник са на витамините А, С и К и са важна част от дневното меню. Богати са също на калций и магнезий.
Орехът заема първо място в групата на орехоплодните култури както в световен мащаб, така и в нашата страна. Това се дължи на богатите хранителни и ценни диетични и лечебни качества на ореховите ядки. В зависимост от сортовете ядката заема между 35 и 60% от теглото на плода и притежава висока енергийна стойност (525–622 ккал/100 г). Важен източник на хранителни вещества, необходими за жизнената дейност на човешкия организъм (съдържат до 74% растително масло и до 24% протеин.
Лозата се отглежда по нашите земи преди повече от 3 хил. години, а по-късно е пренесена във Франция и Испания. Българите наследяват от траките традиции по отглеждането й и производството на вино. От края на XIX и началото на XX век лозарството в България преминава през различни етапи на развитие: увеличаване и намаляване на площите циклично; значителна промяна на сортовия състав, агротехниката, вредителите, продуктите за растителна защита, методите и стратегията за контрол, но винаги се запазва като поминък
Ягодоплодните култури заемат важна част от трайните овощни насаждения. Общото производство на плодове от тях в света през 2016 г. е 11 295 129 т, а заетите площи са от порядъка на 771 636 ха.
Автори: доц. д-р Елена Цолова, гл.ас. д-р Веселка Антонова