Резюме
Фенологичното развитие на крушата (Pyrus communis L.) е определящ фактор за планирането и изпълнението на агротехническите и растителнозащитните мероприятия в овощните насаждения. Познаването на последователността, продължителността и времето на настъпване на отделните фенологични фази създава предпоставки за по-точно прогнозиране на риска от нападение от болести и неприятели, оптимизиране на сроковете за прилагане на мерките за растителна защита и повишаване ефективността на интегрираната растителна защита. През последните десетилетия климатичните промени оказват съществено влияние върху времето на протичане на основните фенологични събития, включително разпукването на пъпките, цъфтежа и узряването на плодовете. Тези промени обуславят необходимостта от прилагане на по-прецизни подходи за наблюдение, прогнозиране и управление на фитосанитарния риск. В настоящата статия са разгледани основните фенологични фази при крушата съгласно BBCH скалата и е анализирано тяхното влияние върху мониторинга и управлението на икономически важните болести и неприятели.
Ключови думи: Pyrus communis, фенология, BBCH, климатични промени, интегрирана растителна защита, крушова бълха
Съвременното овощарство се характеризира с нарастващо приложение на системи за управление, основани на информация за фенологичното развитие на културните растения и динамиката на вредните организми. В този контекст фенологичните наблюдения заемат важно място в процеса на вземане на решения, свързани с мониторинга, прогнозирането и планирането на растителнозащитните мероприятия.
Фенологията представлява научна дисциплина, която изследва периодично повтарящите се събития в жизнения цикъл на растенията и тяхната зависимост от факторите на околната среда. При овощните култури фенологичните фази са тясно свързани не само с растежа и развитието на растенията, но и с времето на възникване на инфекциозните процеси, появата и развитието на неприятелите, както и с определянето на оптималните срокове за провеждане на растителнозащитни мероприятия (Drepper et al., 2020).
При крушата фенологичните фази представляват ключов биологичен ориентир за оценка на фитосанитарния риск, тъй като жизненият цикъл и вредоносната дейност на редица икономически важни патогени и неприятели са свързани с конкретни етапи от развитието на растенията. Същевременно измененията в климатичните условия водят до промени във времето на настъпване и продължителността на фенологичните фази, което обуславя необходимостта от системно наблюдение и интегриране на фенологичната информация в съвременните системи за прогнозиране и управление на растителната защита (Reeves et al., 2022; Tominaga et al., 2022).
Биологични основи на фенологичното развитие
Крушата (Pyrus communis L.) е многогодишен листопаден овощен вид, при който годишният цикъл на развитие включва последователно протичане на фази на покой, активна вегетация, репродуктивно развитие и подготовка за зимния период.
След завършване на вегетационния растеж през есента при крушата настъпва период на ендогенен покой, характеризиращ се с вътрешно обусловено потискане на растежните процеси в пъпките. В това състояние развитието не може да бъде възобновено под въздействието на благоприятни външни фактори до преодоляване на физиологичните механизми, поддържащи покоя.
Преходът от ендогенен към екзогенен покой настъпва след удовлетворяване на студовите потребности, което изисква натрупването на определен брой студови часове. След преодоляване на ендогенно обусловеното потискане на растежа развитието на пъпките се регулира предимно от температурните условия на околната среда (Gabay & Flaishman, 2024).
Значението на този преход се определя от неговото влияние върху времето на настъпване на разпукването на пъпките, началото на цъфтежа и динамиката на последващите фенологични фази.
BBCH скала и фенологични фази при крушата

С цел стандартизиране на фенологичните наблюдения при овощните култури се използва BBCH скалата, която представлява общоприета система за описание на последователните етапи от онтогенетичното развитие на растенията (Meier, 2001).
Таблица 1. Основни фенологични фази при крушата (Pyrus communis L.) според BBCH скалата и тяхното значение за мониторинга и управлението на фитосанитарния риск
| BBCH код | Фенологична фаза | Значение за растителната защита |
| 00 | Зимен покой | Оценка на плътността на зимуващите форми на неприятелите |
| 01 | Начало на набъбване на пъпките | Начало на фенологичния и фитосанитарния мониторинг |
| 03 | Набъбване на пъпките | Активизиране на зимуващите неприятели |
| 07 | Зелен връх | Начало на период с повишен фитосанитарен риск |
| 09 | Поява на зелени листни връхчета | Провеждане на интензивни обследвания за болести и неприятели |
| 51 | набъбване на цветните пъпки | Мониторинг на ранните популации на неприятелите |
| 55 | Видими цветни бутони | Критичен период за фитосанитарен мониторинг |
| 60 | Начало на цъфтеж | Повишен риск от инфекция от Erwinia amylovora |
| 65 | Масов цъфтеж | Максимален риск от цветни инфекции |
| 69 | Край на цъфтежа | Оценка на фитосанитарното състояние след цъфтежа |
| 71 | Формиране на завръзите | Начало на следцъфтежния мониторинг |
| 75 | Интензивно нарасване на плодовете | Мониторинг и регулиране на плътността на неприятелите |
| 81 | Начало на узряване | Оценка на повредите от болести и неприятели |
| 91 | Начало на листопад | Анализ на фитосанитарното сътояние на насаждението |
| 97 | Край на листопада | Подготовка за зимен фитосанитарен мониторинг |
Преходът от зимен покой към активна вегетация е сред ключовите фенологични периоди в развитието на крушата. Резултатите от проведени изследвания в различни части на Европа показват изразена тенденция към по-ранно настъпване на пролетните фенологични събития в отговор на наблюдаваното климатично затопляне (Reeves et al., 2022; Drepper et al., 2020). Изместването на разпукването на пъпките към по-ранни календарни срокове удължава периода на вегетация, но едновременно с това увеличава риска от повреди вследствие на късни пролетни слани. Същият период е свързан и с активизирането на зимуващите форми на редица икономически значими неприятели, сред които особено значение има крушовата бълха (Cacopsylla pyri L.).
Бутонизация и цъфтеж
Фазата на цъфтеж е сред определящите етапи от репродуктивното развитие на крушата, тъй като формирането на добива зависи пряко от успешното протичане на процесите на опрашване, оплождане и начално развитие на завръзите. Тези процеси се влияят от сложното взаимодействие между температурните условия, валежния режим, активността на опрашителите и физиологичното състояние на растенията.
Данните от проведени изследвания в различни европейски региони показват изместване на цъфтежа към по-ранни календарни срокове вследствие на наблюдаваното климатично затопляне (Reeves et al., 2022).
Установено е също, че промените в зимния температурен режим могат да нарушат нормалното протичане на фенологичните и репродуктивните процеси при крушата, като предизвикат отклонения в развитието на цветовете и цъфтежа (Tominaga et al., 2022).
Развитие на завръзите и плодовете
Влияние на климатичните промени върху фенологията на крушата

Климатичните промени представляват съществен фактор, определящ динамиката на фенологичното развитие при овощните култури. При крушата повишаването на температурите е свързано с изместване на основните фенологични събития към по-ранни календарни срокове, включително разпукването на пъпките и цъфтежа, както и с удължаване на вегетационния период и промени във времето на узряване на плодовете. Наред с това се увеличава вероятността от възникване на повреди вследствие на късни пролетни слани поради по-ранното начало на вегетацията.
Особено значение за адаптацията на крушата към променящите се климатични условия има удовлетворяването на студовите потребности. Намаляването на натрупаните студови часове през зимния период може да доведе до непълно преодоляване на покоя, неравномерно развитие на пъпките и нарушения в последващото протичане на фенологичните и репродуктивните процеси (Gabay & Flaishman, 2024).
Фенологични несъответствия в условията на климатични промени
Фенологичната асинхрония между растенията, неприятелите и полезните организми се утвърждава като важен обект на изследване във връзка с въздействието на климатичните промени върху агроекосистемите. Различната чувствителност на отделните организми към температурните промени може да доведе до разместване във времето на ключови фенологични събития и до нарушаване на установената синхронизация между растения-гостоприемници, фитофагите и техните естествени врагове (Reeves et al., 2024).
Нарушаването на тази синхронизация може да предизвика промени в структурата и функционирането на трофичните взаимоотношения в овощните екосистеми, като ограничи ефективността на екосистемните механизми за регулация на неприятелите. Вследствие на това е възможно повишаване на фитосанитарния риск и възникване на по-висока плътност на неприятелите независимо от присъствието на естествени регулатори.
Тези процеси налагат интегрирането на фенологична информация, климатични показатели и модели за прогнозиране в съвременните системи за управление на растителната защита с цел повишаване точността на мониторинга и ефективността на контролните мерки.
Фенологични модели и тяхното приложение
Фенологичните модели представляват важен инструмент за анализ и прогнозиране на развитието на растенията и вредните организми в съвременните системи за управление на овощното производство. Тяхното изграждане се основава на количествено описание на зависимостта между фенологичното развитие и факторите на околната среда, като най-често се използват температурни суми, студови потребности и други агроклиматични показатели.
Установено е, че подобни модели осигуряват висока точност при прогнозиране на разпукването на пъпките и началото на цъфтежа при семковите овощни видове (Drepper et al., 2020). Наред с прогнозирането на фенологичното развитие на растенията, фенологичните модели се използват и за описание на сезонната динамика на икономически важни неприятели.
Моделът на Schaub et al. (2005) за крушовата бълха (Cacopsylla pyri) е пример за приложение на температурно базирани модели при прогнозиране на развитието на неприятелите, като позволява определянето на времето на поява и развитието на отделните жизнени стадии в зависимост от термичните условия на средата.
Фенология и основни болести
Фенологичната информация е основен компонент на съвременните системи за прогнозиране и управление на болестите при овощните култури. Определянето на фенологичните фази позволява по-прецизна оценка на риска от възникване и развитие на инфекции при икономически значими патогени.
При струпясването (Venturia pyrina) чувствителността на растенията и вероятността от развитие на първични инфекции са най-високи в периода между разпукването на пъпките и ранните етапи от развитието на плодовете. При огнения пригор (Erwinia amylovora) инфекционният риск е най-висок по време на цъфтежа, когато цветовете представляват основен вход за проникване и разпространение на патогена.
Следователно фенологичният стадий представлява важен параметър при изграждането и прилагането на прогнозни модели, като осигурява научна основа за определяне на оптималните срокове за прилагане на мерките за растителна защита.
Фенология и основни неприятели
Фенологичното развитие на растенията гостоприемници е сред основните фактори, определящи сезонната динамика на неприятелите в овощните агроекосистеми. Между фенологичните фази на културните растения и жизнения цикъл на много фитофагни видове съществува тясна синхронизация, която оказва съществено влияние върху формирането на популационната плътност и степента на вредоносност.
Крушовата бълха (Cacopsylla pyri) представлява един от най-икономически значимите неприятели по крушата в Европа (Civolani et al., 2023). Развитието на вида е тясно обусловено от фенологията на растенията гостоприемници. Активизирането на зимуващите възрастни настъпва в края на зимния период, а началото на яйцеснасянето съвпада с ранните фази на развитие на пъпките. Появата на първите ларви обикновено съответства на началото на активната вегетация и формирането на млади растителни органи, които представляват предпочитан хранителен субстрат за развиващите се стадии на неприятеля.
Таблица 2. Връзка между основните BBCH фази на крушата и развитието на крушовата бълха (Cacopsylla pyri L.)
| BBCH фаза | Развитие на крушовата бълха | Фитосанитарно значение |
| 00-09 | Активизиране на зимуващите възрастни | Начало на мониторинга на зимуващата популация |
| 01-09 | Начало на яйцеснасяне | Определяне на риска от поява на първо поколение |
| 10-19 | Поява на първи ларви | Критичен период за ранно регулиране на популацията |
| 51-59 | Интензивно развитие на популацията | Повишен риск от повреди по младите тъкани |
| 60-69 | Формиране на ново поколение | Проследяване динамиката на популацията |
| 71-79 | Висока популационна плътност | Повишен риск от икономически значими повреди |
(Civolani et al., 2023; Schaub et al., 2005)
Практическо приложение на фенологичните наблюдения
Фенологичната информация представлява важен компонент на съвременните системи за интегрирана растителна защита. Наблюдението на фенологичните фази позволява по-прецизно определяне на времето за мониторинг на болестите и неприятелите, прогнозиране на фитосанитарния риск и оценка на вероятността за развитие на икономически значими повреди. Интегрирането на фенологичните данни в системите за вземане на решения повишава ефективността на растителнозащитните мероприятия, допринася за намаляване на употребата на продукти за растителна защита и създава условия за по-ефективно опазване на полезните организми. Освен това използването на фенологични модели и наблюдения подпомага оптимизирането на производствените разходи и устойчивото управление на овощните агроекосистеми.
В съвременното овощарство фенологичните модели се интегрират все по-широко в цифрови системи за подпомагане на вземането на решения, базирани на комбинирано използване на фенологична и метеорологична информация.
Фенологията на крушата има фундаментално значение за интерпретирането на процесите, определящи развитието на растенията, възникването на фитосанитарни рискове и динамиката на вредните организми. Поради това фенологичните наблюдения представляват съществен компонент на съвременните системи за прогнозиране и управление на растителната защита.
Наблюдаваните климатични промени поставят нови изисквания към системите за мониторинг и прогнозиране, което допълнително увеличава значението на фенологичната информация при вземането на управленски решения. В този контекст интегрирането на фенологични модели, агроклиматични показатели и данни от мониторинг на вредните организми се утвърждава като основа на съвременните стратегии за интегрирана растителна защита.
Крушовата бълха (Cacopsylla pyri) представлява характерен пример за необходимостта от подобен подход, тъй като успешното управление на нейните популации изисква детайлно познаване на връзките между фенологията на растенията гостоприемници, климатичните фактори и сезонната динамика на неприятеля. Тези аспекти ще бъдат разгледани подробно в следващата публикация от поредицата.
Литература
Civolani, S., Soroker, V., Cooper, W. R., & Horton, D. R. (2023). Diversity, biology, and management of the pear psyllids: a global look. Annals of the Entomological Society of America, 116(6), 331-357.
Drepper, B., Gobin, A., Remy, S., & Van Orshoven, J. (2020). Comparing apple and pear phenology and model performance: what seven decades of observations reveal. Agronomy, 10(1), 73.
Gabay, G., & Flaishman, M. A. (2024). Genetic and molecular regulation of chilling requirements in pear: breeding for climate change resilience. Frontiers in Plant Science, 15, 1347527.
Meier, U. (2018). Growth stages of mono-and dicotyledonous plants.
Reeves, L. A., Garratt, M. P., Fountain, M. T., & Senapathi, D. (2022). Climate induced phenological shifts in pears–a crop of economic importance in the UK. Agriculture, Ecosystems & Environment, 338, 108109.
Reeves, L. A., Garratt, M. P., Fountain, M. T., & Senapathi, D. (2024). A whole ecosystem approach to pear psyllid (Cacopsylla pyri) management in a changing climate. Journal of Pest Science, 97(3), 1203-1226.
Schaub, L., Graf, B., & Butturini, A. (2005). Phenological model of pear psylla Cacopsylla pyri. Entomologia experimentalis et applicata, 117(2), 105-111.
Tominaga, A., Ito, A., Sugiura, T., & Yamane, H. (2022). How is global warming affecting fruit tree blooming?“Flowering (dormancy) disorder” in Japanese pear (Pyrus pyrifolia) as a case study. Frontiers in Plant Science, 12, 787638.
Chitu, E., & Paltineanu, C. (2020). Timing of phenological stages for apple and pear trees under climate change in a temperate-continental climate. International journal of biometeorology, 64(8), 1263-1271.
Fadón, E., Espiau, M. T., Errea, P., Alonso Segura, J. M., & Rodrigo, J. (2023). Agroclimatic requirements of traditional european pear (Pyrus communis L.) cultivars from Australia, Europe, and North America. Agronomy, 13(2), 518.