Националната програма от мерки за предотвратяване разпространението и контрол на вредители по лозата (род Vitis) – важен пътеводител за всички лозари и специалисти-агрономи
Автор(и): Растителна защита
Дата: 15.08.2024
583
Отглеждането на лози в България датира от дълбока древност. В резултат на благоприятните агрометеорологични, почвени, демографски условия е натрупан и оформен многогодишен опитпри отглеждане на лозовите растения. Гарантиран е добивът и производството на висококачествена продукция, както при десертните, така и при винените сортове грозде. Високите съвременни изисквания изместват фокуса на производство на грозде, не само по отношение на добива, но и на качеството на добитaта продукция, в т. ч. външен вид, органо-лептични, технологични качества, а усилията са насочени към отглеждане на здрави растения, производство на чиста от остатъчни количества на пестициди продукция. Появата, разпространениетои намножаването на нови вредители в резултат на засиленото движение на хора и стоки, изправят лозарите пред много затруднения и неизвестни. Един от големите проблеми, пред които са поставени лозарите е опазване на реколтата от болести и неприятели. В зависимост от агрометеорологичните условия ежегодно в лозовите масиви се размножават и нанасят загуби икономически важни вредители като: мана по лоза (Plasmopara viticola); брашнеста мана по лоза (Oidium tuckeri); сиво гниене (Botrytis cinerea); екскориоза по лоза (Phomopsis viticola); шарен гроздов молец (Lobesia botrana); лозова щитовка (Pulvinaria vitis); жълт лозов акар (Eotetranychus pruni (Schizotetranychus viticola). При подходящи условия е възможно по лозите да се появят и намножат и много други вредители, които в резултат на процесите от жизнената им дейност да допринесат до намаляване на добива и влошаване качеството на продукцията. Целта на новите изисквания на Европейската политика, по отношение устойчивата употреба на пестициди e амбициозна програма за значително намаляване на тяхната употребата. Приоритет на стратегиите „Зелена сделка“ и „От фермата до трапезата“ е да се защити природата, да се осигури здравословна храна и да се подкрепят земеделските стопани.
Изготвянето на Национална програма от мерки за предотвратяване разпространението и контрол на вредители по лозата (род Vitis) има за цел да ограничи разпространението на определени болести и неприятели и да се запазят здрави лозовите масиви. Програмата обхваща целия период на отглеждане на лозата - от фенофаза „покой“, през цялата вегетация до „начало на опадане на листата“. В Програмата основно са разгледани вредители, при които от изключително важно значение е моментът, в който ще се предприемат първи действия за контрол, за да не се допусне причиняване на повреди по растенията, загуби и влошаване качеството на продукцията. Предвидено е изпълнение на конкретни химични мерки за контрол при определени вредители, както следва:
Брашнеста мана по лоза – Oidium tuckeri
Срещу причинителя на брашнестата мана – преди настъпване на зимния покой, преди есенните слани и окапването на листата, третиране с продукт за растителна защита, съдържащ активно вещество сяра. Целта е да се намали зимуващия запас на патогена (причинителят на болестта) по лозата, което ще осигури нормално развитие на растенията в началото на вегетация и ще намали броя на вегетационните третирания. Това е растителнозащитно мероприятие, което не е популярно сред лозарите в България, а се прилага от водещи в лозарството европейски страни. Предложението е направено от учени от Аграрен университет – Пловдив, в резултат на проведени изследвания.
Екскориоза по лоза – Phomopsis viticola
Третирането на растенията срещу причинителя на екскориоза по лоза (Phomopsis viticola) в самото начало на вегетацията (от фенофаза „начало на набъбване на пъпките“ до фенофаза „третите листа са отворени“) е друг основен момент, който се пропуска от лозарите, а болестта е особено вредоносна за младите леторасти. Тя води до загиване на основните пъпки, изтегляне на рамената и тяхното отмиране.
Лозовата щитовка – Pulvinaria vitis
Особено внимание в Програмата е отделено на „векторите“ - организми, които пренасят и разпространяват причинителина болести по растенията (вирусни, фитоплазмени). Лозовата щитовка (Pulvinaria vitis) е вектор на редица вирусни заболявания по лозата. Програмата предвижда да се намали зимуващия запас на неприятеля с прилагането на продукт за растителна защита с активно вещество - парафиново масло.
Златисто пожълтяване на лозата
В Програмата е предвиден контрол на вектора, Американска лозова цикада (Scaphoideus titanus), преносител на фитоплазмата Flavescence dorée phytoplasma-PHYP64, причинител на Златисто пожълтяване на лозата. Фитоплазмата е включена в Приложение II, към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2072, в „Списък на карантинните вредители от значение за Съюза и съответстващите им кодове“; част Б –„Вредители, за които е известно, че се срещат на територията на Съюза“. Американската лозова цикада, преносител на фитоплазмата, е установена на територията на България. Някои европейски страни (Франция) вече прилагат програми за задължително инсектицидно третиране или за санитарно изкореняване на лози, с цел да се ограничи разпространението на златистото пожълтяване на лозата (Flavescence dorée phytoplasma).
Настоящата Национална програма е предназначена за специалисти-агрономи и земеделски стопани.
Програмата е разработена на основание чл. 2 от Закона за защита на растенията и Заповед No РД 09-629/27.06.2023 г. на министъра на земеделието и храните, от работна група, в състава на която влизат служители на Министерство на земеделието и храните; Българска агенция по безопасност на храните; ОДБХ -Бургас; Варна; Пазарджик; Пловдив; Стара Загора; Център за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) - гр. София; Аграрен Университет - Пловдив; „Агрономически факултет“ към Лесотехнически университет - гр. София; „Институт по лозарство и винарство“ (ИЛВ) -гр. Плевен.
Вижте Националната програма от мерки за предотвратяване разпространението и контрол на вредители по лозата (род Vitis) ТУК