Лозите са най-чувствителни към екскориозата, след като пъпките набъбнат

Екскориозата по лозата е широко разпространена в лозарските райони у нас и често се бърка с други болести. Причинителят на болестта екскориоза e гъбата Phomopsis vticola Sacc.

Причинителят на болестта зимува като плодни тела в кората на узрелите леторасли и като мицел в пъпките и дървесината. Основните симптоми се откриват по най-долните междувъзлия  - тъмнокафяви до черни некротични петна с удължена форма. Постепенно кората в местата на петната побелява, напуква се и се разкъсва. Това прави летораслите крехки и чупливи. Растежът им може да бъде затормозен, когато са развити от заразени пъпки.

Напролет голям брой от пъпките в основата на летораслите не се развиват или скоро след развитието си младите леторасли загиват. Това налага удължаване на плодните звена при резитбата и затруднява поддържането на формировката. Повредите по летораслите се отразяват неблагоприятно върху узряването на дървесината, а това води до намаляване на устойчивостта на лозите към ниски температури. Засегнатата многогодишна дървесина засъхва постепенно, загиват отделни многогодишни части /рамена, кордони/ или пък целите лози.

Най-благоприятните условия за развитие на екскориозата е умерено топлото и влажно време, при 98-100% относителна влажност и наличието на свободни водни капки по растенията. Лозите са най-чувствителни към заразяване от фаза набъбване на пъпките до фаза  3-и - 4-и лист на летораслите.

Важен момент в борбата срещу болестта е резитбата на заразените вдървесинени части, които са източник на инфекцията, както и поддържането на висока агротехника, редовно окопаване и балансирано торене.

Растителнозащитните пръскания се провеждат в критичните за развитието на патогена периоди.

Първо пръскане -  около 40% от пъпките, разположени в основата на летораслите, са във фаза пеперуда;

Второ пръскане - 40% от пъпките са във фаза 2-и-3-и лист.

След започване на третиранията за борба срещу маната не се налагат самостоятелни пръскания срещу екскориозата.

Регистрирани фунгициди за борба:

Микал Флаш - 0,3%, Моментум Екстра ВГ - 300 г/дка; Солофол - 188 г/дка; Тиовит Джет 80 ВГ - 1250 г/дка ; Фолоу 80 ВГ/ Фрилър 80 ВГ/ Флоует 80 ВГ - 187,5 г/дка; Кумулус ДФ- 750 г/дка; Куадрис 25 СК - 0.075-0,1% (75-100 мл/дка със 100л/дка работен разтвор); Микротиол Спешъл Ликуид – 1210мл/дка; Фолпетис 50 СК – 200-300 мл/дка.