са с широк полиморфизъм, който обуславя голямо разнообразие в производствените направления и технологиите на отглеждане

Картофите са основен хранителен продукт в много региони по света. Днес те са една от най-широко отглежданите култури и се използват в много направления, включително за производство на алкохол, фуражи за животни, дехидратирани хранителни продукти (картофено пюре), замразени хранителни продукти (замразени пържени картофи).

Бобовите зеленчукови култури се използват като основна храна с висока биологична стойност. Те осигуряват в лесно усвоима форма белтъци, въглехидрати, витамини, минерални соли и други физиологично активни вещества. Чаша зелен фасул или 100 г зелен грах покрива препоръчваната дневна доза от витамин С.

Фуражните култури се използват за изхранване на животните и в световен мащаб е изчислено, че те представляват 26% от площта на Земята и 70% от селскостопанската площ (FAO, 2010). Такива култури са обикновено едногодишни и многогодишни житни тревни видове от семейство Poaceae и едногодишни и многогодишни бобови растения от семейство Fabaceae.

На 20 декември 2018 г. в Рим Общото събрание на ООН прие резолюция за обявяване на 2020 г. за Международна година на здравето на растенията. Очаква се честването на Международната година да повиши глобалната информираност на хората за това как опазването на здравето на растенията може да помогне за прекратяване на глада, намаляване на бедността, опазване на биологичното разнообразие и околната среда, както и стимулиране на икономическото развитие.

Борбата с плевелите е лимитиращ фактор в производството на земеделските култури. Твърдение, което никой по никакъв повод и до ден днешен не е оспорил! Въпросът на деня обаче е: в състояние ли е българският земеделски производител да направи своя верен избор, да структурира собствена стратегическа концепция за интегрирана борба с плевелите, в която да вложи инвестиционен капитал и да бъде сигурен в крайния успех?

Институтът е структуроопределящо звено в системата на Селскостопанската академия. И в качеството си на лидер в българската аграрна наука продължава да демонстрира своя силен ангажимент и отговорност към каузата на родната селекция – успешно развитие на растениевъдното производство в условия на висока конкуренция, реализирана от мащабна трансгранична инвазия.

През 1929 г. в България се откриват две опитни станции по овощарство в двата най-обособени овощарски района в страната – Кюстендил и Габрово. Основател на Овощарската опитна станция в Дряново е Петър Лилов. Той е роден във Видин през 1886 г. и е работил като агроном по овощарство в подвижните земеделски катедри във Видин, Кюстендил и София и инспектор в Министерството на земеделието.

Според Европейския информационен съвет по храните България е на 13 място в Европа по консумация на плодове и зеленчуци. Това произтича и от факта, че от сезонни днес те се предлагат целогодишно на пазара. Производството им е интензивно, монокултурно, особено в култивационните съоръжения. Създават се условия за натрупване на неприятели и патогенни микроорганизми в почвата, което води до увеличаване броя на третиранията с продукти за растителна защита (ПРЗ).

Оризът е една от основните и най-ценни житни култури. В България днес поради редица обективни (климат, ограничени подходящи почви) и субективни причини (непрекъснати реорганизации, преустройства, промени в собствеността и др.) в последните две десетилетия се наблюдават временни спадове и последващи възстановявания на заетите площи. След анализ на реколтираните площи, среден добив и общо производство в страната става ясно, че са налице колебания, но средните добиви нарастват устойчиво.