Corteva Principal Plus
Corteva Arigo
Cheminova Bulgaria | Хеминова България
ТЕМА
Пиперът – основна зеленчукова култура
Автори: проф. д-р Стойка Машева, ИЗК "Марица" Пловдив

Брой: 3//2019

Пиперът (Capsicum) произхожда от Америка, където се отглежда от хиляди години. По-късно започва култивирането му по целия свят и се превръща в един от основните зеленчуци в храната на човека. В допълнение към основната му употреба се използва и като подправки, а също и в медицината. Христофор Колумб го пренася в Европа и до средата на XVII век пиперът е бил култивиран в Южна и Средна Европа като подправка и лекарствено средство.

Родът Capsicum се състои от 20–27 вида, от които 5 са култивирани: C. annuum, C. baccatum, C. chinense, C. frutescens и C. pubescens. Плодовете на Capsicum могат да варират значително по цвят, форма и размер както между, така и във видовете. Смята се, че Перу е страната с най-голямото култивирано разнообразие от сортове Capsicum. В Боливия пък се консумира най-голямото разнообразие от диви чушки от вида Capsicum.

Разнообразието от пиперови сортове се определя от предназначението на продукцията. Някои се отглеждат за ранозрялост, при други от значение са размерът на плодовете, оцветяването и добивът, при трети значение има биохимичният състав на плодовете и др. Наред с подбора на специфични качества на плодовете, като вкус и цвят, непрекъснато се работи по устойчивост на специфични неприятели, болести и абиотичен стрес. Пипер се отглежда както на открито, така и в култивационни съоръжения, върху почва и по хидропонния метод. През последните години освен на конвенционалното производство се залага и на органичното.

Селекционната програма по пипера в България е насочена към създаване на: по-високодобивни сортове; устойчиви на икономически важни болести и неприятели; с отлични вкусови качества, определени от съдържанието на сухо вещество, захари, киселини и съдържание на витамин С – в техническа зрялост над 150 мг%, в ботаническа – над 200 мг%.; високо съдържание на багрила във видовете за мелене – над 200 АСТА единици и запазването им при съхранение на мляния пипер.

През последните години в света се работи по създаване на адаптирани за различните региони сортове, които разкриват биологичния си потенциал в специфични климатични условия.

В световен мащаб освен сладки се произвеждат и значително количество люти пипери. Лютевината, присъща на някои видове пипер, се дължи на повишено съдържание на капсаицин в плодовете. Той присъства в големи количества в плацентарната тъкан (която държи семената), вътрешните мембрани и в по-малка степен в другите месести части. Самите семена не съдържат капсаицин, въпреки че най-високата концентрация от него се намира в бялата сърцевина около тях. Количеството на капсаицин в лютите пипери варира значително в зависимост от сорта. През 2013 г. световното производство на люти пипери (свежи и изсушени) е 34,6 млн. т. От това производство 47% е от Китай, а Индия е най-големият производител на сухи люти чушки – 1,4 млн. т. Лютите чушки имат значение за индианската медицина, а капсаицинът се използва в съвременната медицина – главно в локалните медикаменти – като стимулант на кръвообращението и аналгетик. Добавянето на капсаицин в растителни масла или плодовете от такива пипери могат да се използват в градинарството като естествен инсектицид.

Пиперовите плодове имат висока хранителна стойност. Съдържанието на витамин С в тях е по-високо отколкото в портокалите. Те съдържат над 100% от препоръчителната дневна стойност за този витамин. Значително е съдържанието и на витамин В6. Сухият пипер има по-различна хранителна стойност поради дехидратацията и концентрацията на витамини и минерали.

 

Плодовете (чушките) от вида Capsicum могат да се консумират сурови или обработени. Използваните при готвенето обикновено са видове от вида C. annuum и C. frutescens.

Пиперът предпочита добре дренирани глинести почви с рН 5,5–6,8. Разпространен е в широк диапазон от височини, с валежи между 600–1250 мм. Преовлажняването и засушаването са вредни за повечето сортове. Семената най-добре покълнват при 25–30 °C. Оптималните температури за производство са между 18–30 °C. По-ниските нощни стойности до 15 °C благоприятстват залагането на плодовете, въпреки че цъфтежът се забавя при понижаване под 25 °C. Цветните пъпки обикновено престават да се развиват, ако нощните температури достигнат 30 °C. Жизнеспособността на полена е значително намалена над 30 °C и под 15 °C.

Пиперът е чувствителен към голям брой неприятели и болести. Вирусите причиняват най-сериозни щети. Най-добрият метод за контрол е да се използват устойчиви сортове. Малко са създадените с вирусна резистентност. С най-голямо икономическо значение за пипера са Cucumber mosaic virus (CMV), Tobacco mosaic virus (TMV), Tomato spotted wilt virus (TSWV), Potato virus Y (PVY), Pepper mottle virus (PMV), Pepper mild mottle virus (PMMV), Tobacco etch virus (TEV). Антракнозата, причинена от Colletotrichum spp., е основен проблем по узрелите плодове и трябва да се контролира, за да се сведе до минимум източникът на инокулум чрез семена или самосевки на гостоприемника. Установена е частична устойчивост към този патоген.

Други важни гъбни заболявания са маната Phytophthora capsici, вертицилийното увяхване – Verticillium dahliaе, листните петносвания – Cercospora capsici, а също така и бактерийните петносвания – Xanthomonas vesicatoria, X. euvesicatoria, X. gardneri. Основните неприятели са трипси (Frankliniella occidentalis), листни въшки (Myzus persicae), акари, нощенки и др. Тъй като повечето от тях са полифаги, контролът е труден. Устойчивост все още не е налична, но се наблюдава толерантност на полето при някои сортове. Неподходящите пестициди или прекомерната им употреба често увеличават проблемите с вредителите по пипера. Всички те нанасят значителни загуби на продукция. За преодоляване на множеството проблеми, свързани с тях, е подходящо интегрираното им управление .

Най-големите производители на пипер в Азия са Китай, в Америка – Мексико и САЩ, а в Африка – Нигерия и Египет. В Европа основните „играчи“ са Испания, Унгария и България. Произвежданото количество пипер в стъклени оранжерии в Холандия е съизмеримо с това в Египет. По данни на Агростатистиката в България през 2016 г. са реколтирани 35 770 дка пиперови посеви. Получена е 72 030 т продукция. В сравнение с предшестващите години се наблюдава увеличение на реколтираните площи, средните добиви и общото количество, получена продукция, което показва значимостта на тази култура. По общо количество прибрана зеленчукова продукция пиперът се нарежда на трето място след доматите и дините.

 


Агредо
Меди+Р
Лебозол Дюнгер ГмбХ
Pioneer Bulgaria
Agropal
ИЗБРАНИ