Corteva Principal Plus
Corteva Arigo
Cheminova Bulgaria | Хеминова България
СТАТИЯ
Бобовите зеленчукови култури – храна с висока биологична стойност
Автори: Доц. д-р Славка Калъпчиева, ИЗК "Марица" Пловдив

Брой: 2//2020

Семейство Бобови е третото по големина семейство покритосеменни растения. Негови представители са тревисти растения, полухрасти, храсти и дървета, представени от около 730 рода и 19 400 вида. Бобовите са разпространени по целия свят, като виреят в разнообразни условия. Голям брой земеделски култури с важно стопанско значение са сред представителите на това семейство.

В България от сем. Бобови естествено разпространени са около 275 вида от 38 рода. Между тях са познатите ни фасул, грах, соя, фъстък, детелина, нахут, еспарзета, бакла, фий, леща.

Една малка част от Бобовите – зелен (градински) фасул (Phaseolus vulgaris (L.) Savi.), градински грах (Piasum sativum L. и бакла (Vicia faba L.), се отнасят към основните бобови зеленчукови култури в България. Те са отлични източници на диетични фибри и хранителни вещества като фолат и калий, вещества, които се намират и в други зеленчуци. В същото време бобовите зеленчукови култури са отлични източници на растителен протеин, желязо и цинк, което им отрежда място и към групата на протеиновите храни.

Бобовите зеленчукови култури се използват като основна храна с висока биологична стойност. Те осигуряват в лесно усвоима форма белтъци, въглехидрати, витамини, минерални соли и други физиологично активни вещества. Чаша зелен фасул или 100 г зелен грах покрива препоръчваната дневна доза от витамин С. Богати на минерални соли, главно соли на калия, на витамини от група В, влакнини, белтъчини и други, бобовите зеленчуци са изключително подходящи за включване в здравословни хранителни режими за разнообразно, пълноценно и балансирано хранене.

Бобовите зеленчукови култури имат къс вегетационен период, поради което са много подходящи уплътнители в зеленчуковите сеитбообръщения. Те подобряват почвеното плодородие с помощта на симбиотичните връзки с бактерии от род Rizobium и са добри предшественици за всички останали култури, освен тези от тяхното семейство. От градинския грах освен зърното се получават допълнително и 1–2 т от декар зелен фураж, а механизирано прибраният зелен фасул е много добър сидерат, чийто ефект се равнява на торене с 3 тона оборски тор на декар.

Над 95% от продукцията на градински грах и зелен фасул отиват предимно за производство на стерилизирани и замразени консерви, детски и диетични храни. В различните райони на света и у нас се използват най-разнообразни сортове и местни форми зелен фасул, градински грах и бакла за консумация в непреработено състояние и подходящи за ръчна беритба. Градинският грах „манж-ту“ (mange-tout peas) и захарен крехък „шугър снеп“ (sugar snap peas) са малко известни на нашия консуматор и се отглеждат само от любители градинари. В страните от Западна Европа и САЩ те са разпространени на по-големи площи и представляват значителен интерес.

Сортовете фасул за консумация в непреработено състояние се делят на сортове без лико и тип „филе“, които образуват лико в по-късна фаза от развитието на бобовете, като се предпочитат сортове с плоски, широки, лесно разваряващи се бобове с типичен фасулев вкус. У нас баклата се използва главно за храна на хората, както зелените й бобове, така и зрелите й семена. Семената на баклата се консумират сухи, свежи, замразени или консервирани.

Зеленият фасул се отглежда в много места в света поради разнообразната си натурализация. Сред страните с най-голямо производство на зелен фасул в света са Китай, Индия, Турция и Египет. В Европа най-широко застъпен е във Франция, Белгия, Испания, Холандия, Италия и Гърция.

Градинският грах се отглежда в повече от 87 страни в света, като половината от световното производство е съсредоточено в Канада, Китай, Индия и Русия. През последните години площите от грах в Европейския съюз са над 800 000 ха. Франция е един от най-големите производители (60% от производството на ЕС), следвана от Германия и Англия.

Баклата е четвъртата най-важна бобова култура в света след фасула, граха и нахута. Отглежда се в около 50 страни, а общото производство надхвърля 4,4 млн. т. Най-големият производител е Китай, следван от Етиопия, Египет, Западна Германия, Италия, Мароко и Франция.

В България по данни на МЗХГ реколтираните открити площи през 2018 г. възлизат на 479 ха за градински (зелен) грах и 188 ха за градински (зелен) фасул или общо 667 ха. Средните добиви от откритите площи са 3564 кг/ха за граха и 9367 кг/ха за фасула. Производството от откритите площи е 1707 и 1761 т съответно, като при зеления фасул има и 5 тона производство в оранжерии, или общо 3473 т. Баклата се отглежда в цялата страна на малки площи, основно в градините и служи за задоволяване на нуждите от пресен зеленчук рано напролет, преди да излезе зеленият фасул.

Увеличаването на площите от тези зеленчукови култури през последните години е резултат от: въвеждането на схема за обвързано подпомагане на протеиновите култури; ранното постъпване на продукцията от грах за преработка преди другите зеленчукови и овощни видове; използването на зеления фасул като междинна и втора култура; създадените преработвателни мощности; разработените технологии за пълно механизирано отглеждане и прибиране на бобовите култури, натрупаниятопит в това отношение, както и нарастващото търсене на вътрешния и външния пазар.

Целенасочена изследователска и селекционна дейност с бобовите зеленчукови култури в България се провежда в Института по зеленчукови култури „Марица“ в Пловдив. Основната цел на селекцията е събиране, разкриване, проучване, поддържане на геноносители с ценни стопански качества и създаване по пътя на класическата селекция и съвременните методи на нови сортове с по-голяма адаптивна способност към специфичното съчетаване на температурата и фотопериода у нас, устойчиви на икономически важните за страната болести и неприятели, притежаващи висок потенциал за добив, високо качество и пригодност за механизирано прибиране, предназначени за различни направления на преработвателната промишленост.

Създадените в ИЗК „Марица“ сортове градински грах са от набръчканосеменен тип и най-добре отговарят на изискванията за високо съдържание на захари (около 5%), бавна динамика на въглехидратната обмяна, дружно зреене на зърната и пригодност за механизирано прибиране. Те са с различна дължина на вегетационния период: ранни – Мусала, Пулпудева, Искър (55–58 дни); средно ранни (60–70 дни) – Хемус, Конкорд, Хебър, Марси, Пълдин; и късни – Пловдивска перла, Успех 72, Вятово, Мира (над 72 дни).

Създадените сортове фасул съчетават изискванията за механизирано прибиране (Пловдив), комбинирани с високо качество на бобовете (Заря), устойчививост/толерантност на ореолов пригор (Ореол, Перун, Фиеста, Верица), бактериен пригор, антракноза, вируси и фасулев зърнояд (Тангра, Пагане, Еврос).

Баклата е представена само от местни форми. Изследователската работа с нея е свързана със събиране на такива форми, тяхното проучване и съхранение. Интерес представляват само сортове и селекционни линии с определени качества, които да послужат като изходен материал за селекционните програми или за вписване в сортовата листа на страната.

Търсенето на алтернативни решения при тези култури, съобразени с климата и настъпилите промени в регионален и глобален аспект, продължават да бъдат основна задача в селекционните бобови програми на ИЗК „Марица“ в Пловдив в подкрепа на политиката както на национално ниво, така и конкретно за всяка ферма, сдружение, земеделски производител.


Агредо
Меди+Р
Лебозол Дюнгер ГмбХ
Pioneer Bulgaria
Agropal
ИЗБРАНИ