Corteva

Земеделието е магия за цял живот и няма сила, която да я развали!

Автор(и):  Емил Иванов
Дата: 27.06.2018      25124

Разговор на Емил Иванов с инж. Йордан Койчев и Стоян Желязков, управители на фирма МУРРА 2002 в с.Лозенец, община Стралджа, област Ямбол

 

 

  • МУРРА 2002 стартира преди 16 години. Какъв е днешният профил на управляваната от вас фирма?

Йордан Койчев: МУРРА 2002 стопанисва 9000 дка земя, 1700 от тях са пасища. Собствената ни земя е 4500 дка.Освен това имаме биволовъдна ферма с 600 животни.

  • С други думи: затворен цикъл, производство на краен продукт...

Стоян Желязков: Това е голямата ни цел. След като реализираме последния  инвестиционен проект – строителство на цех за млечни продукти, което вярваме да се случи догодина, ще говорим  наистина за краен продукт. Нашата мисия в този бизнес е да надграждаме и да растем!

  • МУРРА 2002 е една от малкото фирми в България, която произвежда едновременно растениевъдна и животновъдна продукция. Успехът на този многопланов формат изключително зависи от експертното присъствие. Каква е вашата ескпертиза?

Йордан Койчев: Ключът в растениевъдството, където стратегията ни е структурирана на база производство на зърнени, маслодайни и някои фуражни култури, е растителната защита, торенето и селекцията. Нашият консултант в този сегмент от 2002 г. до ден днешен, а и за бъдеще, е Виола АЕ в Сливен. Ние сме наясно: без сигурна, качествена и професионална експертиза растениевъдството е обречено на провал. Екипът на Виола ни помага да осигурим устойчивост, интензитет и растеж на нашето производство. Това е суровинната база, основа за развитие на  животновъдния ни сектор.

Стоян Желязков: В биволовъдството постигнахме също голяма степен на устойчивост, благодарение на високо професионално присъствие на ветеринари и зоотехници. Перспективата е ясна, сега формираме екипа за нашата нова цел – производство на млечни продукти с бранда МУРРА 2002.

  • Получавате ли подкрепа от семействата си, обществеността, държавата?

Стоян Желязков: Семействата ни са плътно зад нас. И мога с гордост да заявя, че нашите деца ще наследят и ще продължат бизнеса. Що се отнася до обществото, убеждението ми, че сме виртуози в умението да си завиждаме, остава неоспоримо!

Йордан Койчев: Темата за политиката в земеделието е много дълбока, а това е основание да се страхуваме от възможността да потънем... Всъщност аз лично не смятам, че има смисъл да се тревожим за онова, което може да се случи. Това, признавам, е един от любимите ми принципи.

  • А какво не може да се случи, г-н Койчев?

Въпросът предполага най-различни спекулации, Като например, какво бих попитал г-н министъра на земеделието, който е сбъркал пътя и е свърнал в канцеларията/ не споменавам нарочно купешката дума офис/ на МУРРА 2002? Ако по някаква случайност наистина се изправя срещу министъра на земеделието, няма да пропусна да го попитам защо субсидирането, базирано на евросредства, се изпълнява толкова неритмично. Стана традиция да се бавят плащанията най-вече в животновъдството. Този дисбаланс води до голямо напрежение, обърква планове и предварителни замисли.

Разбира се, няма да пропусна да попитам г-н министъра, защо след 10 години членство в ЕС България все още няма  държавна стратегия в селското стопанство с хоризонт 5, 10, 15, 20 години? Ще кажете – свободният пазар е онзи генерален мотиватор за всяка лична стратегия и амбиция в земеделието. И до някъде сте прав. Но държавата не може да скръсти ръце и да гледа отстрани как земеделието се носи по течението. Земеделието е ключова индустрия за формиране на стандарта на живот на една нация. И държавата има своите отговорности, своето политическо поведение, воля и ангажименти да регулира процесите в този жизнено важен отрасъл.

  • Кой е най-трудният ви избор?

Стоян Желязков: Най-логичното решение – да затворим цикъла на нашето производство, т.е. да построим цех за млечни продукти, се оказа за нас голямо предизвикателство, най-трудното решение в досегашната ни практика.

  • Защо?

Йордан Койчев: Защото имаме амбицията това да бъде супер модерно технологично постижение. Ще произвеждаме продукти с изключително високо качество, което изисква прецизност, висок професионален капацитет и компетенции.

  • Какво би ви зарадвало най-много?

Йордан Койчев: В личен план – да финализираме успешно нашия иден проект, където да създаваме висок клас продукти с марката МУРРА 2002.

В по-широк план, искаме да станем свидетели на повече мъдрост, далновидност и рационалност в бъдещата национална аграрна политика, защото такава политика рано или късно ще бъде дефинирана. България днес изнася по-голямата част от своята зърнена реколта. И определено се гордеем с това постижение. А всъщност това не е никакво основание за перчене. Представяте ли си, ако този мащабен суровинен ресурс се “превърти” през животновъдството, каква огромна добавена стойност ще генерира! Една Сърбия  изпълнява твърде успешно този “номер”, защо ние да не можем?

 

Визитка: Йордан Койчев е с висше инженерно образование, много години е работил в системата на просветата. Стоян Желязков е завършил земеделски техникум, с дълъг стаж в ТКЗС.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Както вече ви информирахме, в четири поредни броя на списание “Растителна защита” публикуваме интервюта със земеделски производители, клиенти на Виола АЕ, търговската фирма за пестициди, торове и семена, базирана в Сливен. В миналите три броя отпечатахме разговорите с Неделчо Попов, председател на земеделската кооперация “Тунджа 94” в с. Паничерево, област Стара Загора, Христо Стойнов, лозар, лицензиран винопроизводител от с. Лозенец, област Ямбол, и Димо Димов, фермер от гр.Сунгурларе, област Бургас. Очаквайте в брой 6/2018 интервюто с инж. Йордан Койчев и Стоян Желязков, управители на фирма МУРРА 2002 в с.Лозенец, община Стралджа, област Ямбол.

Тези материали нямат рекламен характер. Целта е да покажем какво мислят хората, които са част от земеделското общество в България.